Possession

Обладан

Коса на кичури полепнала по чело, врат, уши. Между очи, по слепоочия се стичат струйки, около ъгълчета устни. Глава приведена напред, немигащ поглед, втренчен през събрани леко вежди. Гърди се вдигат и отпускат. Дълбоко дишане, досущ спокойно. Поемат ноздри свеж озон с недоловимо свиване, изпускат топлина открехнати уста. Дихание препуска из простора.

Юмруци, свити в лактите, ръце вибрират в такт с дъждовния романс. Изпускат пара рамене. Еклектична електрична магнетичност.

Ичиргу колобър Вихромир планината съзерцава. Тежко. Взорът му се гмурка в зелени езерни огледала отсреща. Едвам успява да не се удави. Вцепенен. Еднички чувствата бушуват и умът се люшка.

Какво магьосничество е това, че силата ми прикова, енергиите ми разбърка? Не си ти самодива, що си?

Как?! Що стори на вълшебника най-майстор личен? Неизлечими хиляди с молитва само изцерявал, стотици воини непобедими с жест едничък повалил, природните стихии овладял! Равен нему не познал, ни срещал, да побратими. Избродил и пребродил планини и долини, пустошта и дън горите тилилейски. Ни звяр незнаен, нито сила немислима са спирали туй що сега пред теб е нищо повече от дързостта хлапашка. Ни капка не отнемаш и всичко, де си е у мене, там е, ала не ми се подчинява...

Насреща му мощта в човешки образ едва сега помръдна. Усмихна се свенливо. Събрала всичката природна хубост в пълнота. Нощта омайна в лунен цвят, потокът бистър с мелодичен звън, закрилница, гората с меден аромат. И още палав вятър, свилена трева, връх чистоснежен, необхватна шир...

Не съм ти нищо сторила, юначе. Магьосничества не владея. Не съм от този свят и таз земя. Не съм била лечител, юнакиня, буреносец. Мнозина са ми равни: мравката, орелът, сурият елен. Не съм те спирала, ни искам нещо да ти взема, да ти дам. Смирението ми си доловил. Змеица Любозорна ме зоват.

Напират думите, сърцето думка, челото бумти. Една мома! Тъй лесно да го обезоръжи. Тъжно. Обезкуражително. Мъчително. Решително, без време в самосъжаления да губи, във въпроси да хаби, отпусна силата си и продума:

- Сестрице, покажи ми!

За провала на версия две на Джибри гидия и неговия „творчески директор“. Поглед отвътре.

Първо, искам да кажа, че задочни спорове няма да водя нито с „творческия директор“, нито с когото и да било друг тук или на страниците на разни форуми и блогове! „Творческият директор“ така или иначе ще копира този пост във форума си, с цел да го нищи, да издребнява по буква, да се втелява, да се защитава, откривайки нападки тук и там и прочие дейности, които има огромна вътрешна нужда да прави. Няма да го правя, защото четенето е личен процес и това, което всеки ще прочете, няма да е онова, което съм написал!

Второ, долното не е насочено към никого, нито целта му е да дава задълбочена и силно обоснована критика, а е личен човешки израз на огорчението ми от загубата на Джибри гидия!

Трето, нито обвинявам „творческия директор“, нито никого, нито се опитвам да търся виновни. Просто споделям. Не търся, нито предлагам решения - има си време и нагласа и за това.

Днес Джибри гидия беше разформирован. За втори път. Факт.

Причината за това е вторият провал на нейния идеен вдъхновител и „творчески директор“ да изгради самоорганизиращо се работещо ядро от хора.

Защо днес? Ами неотдавна му писна настоящото състояние и явно е решил разпускането да е именно поанта на Ракиестивала.

И тъй като „творческият директор“ е болезнено обвързан с даването на примери, ето защо смятам, че се провали:

Накои противоречия и известна липса на организираност в прозиволен ред

• Саденето на асми. Джибри гидия така и не посади „асми, които да компенсират използваната джибра“. Ако „творческият директор“ държеше на това, щеше да намери начин да го осъществи.
  Пример: Имаше един спорадичен опит за садене на асми, тръгнал на 1-и април :) 2008-а, който пропадна и в крайна сметка само едного се включи в едно засаждане, организирано от трети лица, на 16-и май;
• Разпространението. Джибри гидия снабди със свои бутилки голямо количество пивници и някак на заден план остана разпространението „основно от ръка на ръка, от джигит на джигит“, което е един от фундаментите на Джибри гидия. Обяснявам си загубите на бутилки и пари от нередовни пиводържатели, именно заради нарушаването на този принцип. Макар че разпространението от ръка на ръка беше по-ефективно, зареждането на пивници продължава, пък били те и истински пиеници.
  Пример: Цуквите, АБА (А, бе, ей) Бандероли, Белите мечки;
• Длъжностите. Всеки член  на центъра около Джибри гидия се припознава в някоя от длъжностите, оформени от „творческия директор“, според това, с което иска и може да допринесе на Джибри гидия, напр. корекция на вкусове, ферментация, разпространение и т.н. Известно време тези профили се използваха за разпределяне на задачите до правилните хора, но това в един момент спря и доведе до известен хаос. Информацията започна да се налива директно до всички и понякога количествата кореспонденция идваха в повече.
  Пример: кореспонденцията покрай сержантската програма - не ни засягаше пряко и спокойно можеше да мине изцяло във форума, или да се направи отделна група, мейлинг листа и прочие, за да не се „товари листата“ на групата на Джибри гидия;
  Пример: искането на лична помощ, не свързана с дейностите на Джибри гидия;
• Неясна дейност. Основните дейности на Джибри гидия, да бъде гидия и алкохолна поредица, някак се размиха и изродиха в дейностите, които „творческият директор“ смята за важни. Наистина липсата на активност от страна на членовете на центъра, го принуди да действа предимно самостоятелно или да не действа въобще по дадена задача и беше нормално да избира онези неща, които са му интересни или счита за важни, което отново отдалечи идеята и дейностите от центъра, защото имаше кой да ги върши.
  Пример: сержантската програма. Идея изцяло на „творческия директор“, която той си реализира сам.
  Пример: обикалянето на пивниците. Никой никога не се е цанил за това и не е споменато като дейност на Джибри гидия;
• Групата в Гугъл. С цел улесняване на комуникацията, „творческият директор“ създаде група на центъра на Джибри гидия. В някакъв момент групата започна да се използва не само за работа, но и за лична кореспонденция, вкл. споделяне на забавни неща, искане на лична помощ, политика, но все неща извън дейността на Джибри гидия. Това принуди някои хора да спрат активното следене на кореспонденцията.
  Пример: Въздържам се, за да не обидя някого, а не е и нужно;
• „Творческия директор“ е Джибри гидия. Факт! „Творческият директор“ така и не успя да напипа начина, по който да запознава хората с Джибри гидия, да им покаже, че тя не е само той и той не е само тя, както и да убеди и самия център. И да си слага разни длъжности като „творчески директор“ не помага, защото тъй или иначе повечето решения се взимаха от него и нещата се правеха най-вече както на него му харесва.
  Пример: Питайте който и да е извън центъра, кой стои зад Джибри гидия.
  Пример: Питайте някой от центъра, дали Джибри гидия е „творческият директор“ и приятели, или нещо повече.
  Пример: За взимането на решения и правенето пример ще дам друг път, защото сега не ми се рови из тоновете поща.

Голямото пилеене на енергия или „какво ме дразни“ в произволен ред

• За липсата на време. Вместо да укрепваме центъра и да се учим как да изграждаме Джибри гидия и да го развиваме, „творческият директор“ беше прекалено зает с виртуалното си същество, с неговото правилно отглеждане и превъзпитаването на един куп народ, който не иска да го попива правилно, да го разбира и да му отговаря задълбочено и с примери, както именно се полага на нейния вдъхновител;
• Кой отписа Черньо? Ми сливи ли имаш в устата да го питаш сам, вместо да зариваш този въпрос някъде из форума, с шанс някой да го забележи нула?
• „всъщност ние не обичаме бутилките. Всъщност не обичаме онези стъклени бутилки, чието производство отваря още рани в черния дроб на света ни“. Още един фундамент на Джибри гидия. Аз пък ги обичам, даже много ги обичам. Стъклените. Не заставам зад това твърдение;
• Воденето на задочни спорове с мен в някакъв форум. Пич, ако имаш нещо да ми казваш, ела и ми го кажи. Ако искаш да споделиш яда си от това, че съм те ядосал, направи го, но не под формата на задочен диалог, на който не очакваш отговор;
• Форумът на „творческия директор“. Намира се във форума на Джибри гидия и „творческият директор“ го нарича свой дом. Ако има нещо да казва, „творческият директор“ предпочита да го пише във форума си, за да остане за поколенията, които да не го занимават с въпроси, на които той вече е отговорил във форума. Успех, поколения, с намирането на отговорите, защото изписаното във форума е много и може да не ви стигнат силите да намерите онова, което ви интересува;
• Безконечните таблици. Попълването на безкрайните екселски таблици ми беше органически несъвместимо;
• Дал, Лошата леля Вонен и прочие виртуални реалности на „творческия директор“. Уважаеми господин „творческия директор“, защо създадохте лошата леля? Толкова ли не искате да петните Дал и затова си измислихте лошия образ? Аз Ви препоръчвам и да се откажете и от прозвището Дал, на мен ми звучи далечно, взел-дал.
• Кървенето и болежките във форума. Без коментар. Засега;
• ДжаГи, Джигит, Джиджака. Имам органическа нетърпимост към това име. Звучи ми като „джигер“ и „джуки“ - навява ми асоции с карантия.

Спирам, че ми става още по-неприятно. Някога може и да реша да допълвам.

Пожелавам на Джибри гидия да намери най-добрата си форма във версия три!

Дядо Коледа е пич!

Макар за Жозет Дядото да заема съвсем друга категория, въобще не й хващам вяра, не само защото се влюби в емблематичните украински сладки Спотси. Същите, които можеш да преглътнеш единствено с ликьор Шловетнйе, който те вдървява и изцъкля (вкл. носоглътката). Тя може и да не харесва Дядо Коледа по лични причини, но при мен такива отсъстват. Което ми личеше изестно време, поне докато устата ми не успя да си прибере ъгълчетата, залепнали за ушите, щото в оня студ сигурно съм приличал на Чесър или дори по-лошо - на изпечена мургава предсказателка. Добре че съм мъж и нямам пари за златни зъби, които биха смутили някоя истинска сестра от занаята. И все пак се надявам да не съм стреснал твърде много граждани, защото, както беше тъмно, да му светнат тъй 32 зъба на някого, може и да се вцепени, но може и да замахне. Съвсем инстиктивно. А, не дай си Боже (Тук се чу как се прекръстих, нали? Три пъти, за протокола), да вземе и да уцели. Наскоро се уверих, че няма промяна в консистенцията на захапката ми и съм спокоен. Питайте Люба. (Неверниците да ходят да броят и мерят синявицата лично, пък!). Въпросният Дядо Коледа е букет от първокласни билки от естествен (и тестван) произход и сертификат за качество по рецептата на д-р ВелКън. Едва ли има друг подобен цяр за изстрадала душа, хронична депресия, вменено черногледство, увиснал нос и сбърчено чело. Успешно въздейства и върху мъчнодневие и зациклация. Микстурата от ободряващия Рачкиола Димитреа в комбинация с нежния вкус на  Каварджикум Мариалис, подсилен от енргизиращия Танус Валентиа и острата Сапунгинариа Марифлора, допълнен от сладнящия Лафанзула Кръстифолиа, омекотяващия Янеа Маринуум и тонизиращата Начелафазисталиа Еленикум, е вълшебна и дълготрайна! И вкусово, и ефектно. Въздействието е постепенно усилващо се и може да предизвика смях до хълцане, забакване, задух, сълзи, енуреза, припадък, дори безпаметност. Препоръчва се при употреба да присъства минимум един придружител. Да не се употребява в комбинация с други смехуланти, освен при остра смехораторна нужда! Да не се пази от деца. Внимание: Честата и продължителна употреба може да предизвика зависимост! 

Таз целебна магия макар да има някои горчиви жилки (то коя билка няма) и слаб накиселяващ привкус, е чудодейна! А за да бъде ефектът още по-силен, ви препоръчвам да отидете да се полюбувате на съставките и в естествена среда (никнат в задния двор). Да им се усмихнете благоговейно, да ги докоснете с трепет и сърдечно да им благодарите тихичко и лично. Защо ли? Уверете се сами! Аз още се разтапям от срещата с две... тъй, де - три, от тез прекрасно-красиви огряващи и обични билки, с които, вярвам, си доставихме взаимна радост, слънце и топлина. И надали има нещо, което да отнеме от тази лафантастична чудесия! Питайте Люба.

Посвещавам на засуканите уникуми с любов!

Кристална ябълка

Проектът, над който работих сумарно един ден през последните 75 ;)

Кой утрепа Културното?

Оригинална публикация: ФорумъТ

− О, Велики Далавер Аванти, от бяс и ярост вия и ядно впивам нокти в дланите си!!!

− Шекерчо, я седни. Седни, де! Какво се кълчиш като крастав. Ето, изворната ми водица.

− Ама...

− Пий, бре, маскара! А така, поугаси жарта малко. Речи, що е този път.

− Изпребивам се да бързам, да не закъснея, да не отнемам на хората от безценното време.

− Я сръбни пак.

− И какво?!

− Какво?

− Стигам 5 минути по-рано в Културното, а те пуснали резето! Представяте ли си?! С ей ТАКИВА цифри пише "до 19:30". Да, ама не! Хлопам, викам, приключили касата. Наглост, човешка! Не, човешка − НЕчовешка!!!

− Пий, пий.

− И им теглих едни. Ще се оплача, ще им лепна на вратата ЕЕЕй такъв надпис:

"НЕ СПАЗВАМЕ РАБОТНОТО СИ ВРЕМЕ И ЗА НАДЕЖДИТЕ ВИ НЕ НИ ДРЕМЕ".

− Шмекеранчо, добре, че си ти да ме подмладяваш от смях!

− Ама, какъв смях! То сълзи... Онези квачки трябва да ги уволнят! Най-малкото да порицаят! Публично! Такива паразити, клетки ракови в тялото, Културното! Недопустимо! Линч!

− И ти какво направи?

− Е, как какво, Дал Велики?! Яосвам се, старея, побелявам! Скърбя, че тези ще утрепят Културното! И още повече ме хваща яд, че Гербовите марки не съкратиха тия ми ти фльорци, а резнаха творци!

− И ти какво направи?

− Е, как какво?! Ядосвам се! Ще ги изтрепя, ей, ще ги разчленувам, ще ги, ще ги...

− Пий, пий. И ти твърдиш, че някакви си там, незаслужили служители на Културното, ще го утрепят. Тъй?

− Тъй, тъй.

− Ех, Шекерчо, пак си в грешка, драги.

− Друг път!

− И друг път, и сега. Ти ша го утрепеш Културното, бре, мискин!

− Кха-кха. Моля?!

− Не се дави, а слушай. Ти колко пара щеше да оставиш на Културното?

− 20 пари.

− Тъй, тъй. Ти не само Културното, ами и Държавното ще утрепеш.

− Ма...

− Ти сега тия 20 пари въобще не си искал да ги даваш, инак щеше да намериш начин. И знаеш ли какво си натворил?

− Нерви!

− Нерви, друг път! Първо, 4 пари не си внесъл такса в Държавното и някой негов верен хрантутник няма да получи 14-а заплата и кой знае какъв нов данък ще измисли, да си получи 15-а. Второ, още 4 от тия пари са ти досвидели за ток и парно на Културното и ще има икономии и пак ще мръзне някой в оная тъмница. Трето, половин пара си скрил от разноски − билети, афиши и прочие. И пак ще тръгнат слухове, че не ходят достатъчно при Културното да си хортуват и пак ще го орязват. Четвърто, 11 пари си спасил от гърлата сценични и пак ще вряскат 2 часа горките, но кой да ги слуша, нали никой не е отишъл, а те хем от глад вряскат, хем от студ, хем на тъмно, поне не се виждат, че да се срамят. Един от друг ли, от себе си ли, или от срам. Пето, още половин пара си измъкнал от джобчето на, как беше − квачката? − от касата. За тази половин пара може и да се радваш, щом смяташ, че е съвсем заслужено отнета от незаслужили служители. Но, инак, срамота, бе, Шекерчо. Срамота, не яд. Разбра ли сега, кой утрепа Културното?

− Простотията!

− Ушите си си разбрал! Ама, нали си свястно момче, ще те просветля. Още искаш да се отървеш от тез 20 пари?

− Да ги инвестирам искам!

− Да, де. Гледай сега таз системка електронна. Тук се регистрираш, там си плащаш, че и местата си избираш сам. И всичко от креслото, вкъщи. И знаеш ли кое е най-сладко?

− Кое?

− Ех, Шекерчо, колко локум има да излупаш, докато ти порасне шкем... шекерето! Най-сладко е като отидеш при онази − патица ли беше? − и й размахаш тескерето: „Давай, давай, без пари. Платил съм си."

− Ехааа!

− Еха, ами. Та коя рече, е таз рушителница на Културното?

− На Народния Славянската.

Написа: Хрантути Татйов     Фото: Люба Немирова