Ерманд III Тилилейски

Possession

2012-01-25T23:13:00.000+02:00

Обладан

Коса на кичури полепнала по чело, врат, уши. Между очи, по слепоочия се стичат струйки, около ъгълчета устни. Глава приведена напред, немигащ поглед, втренчен през събрани леко вежди. Гърди се вдигат и отпускат. Дълбоко дишане, досущ спокойно. Поемат ноздри свеж озон с недоловимо свиване, изпускат топлина открехнати уста. Дихание препуска из простора.

Юмруци, свити в лактите, ръце вибрират в такт с дъждовния романс. Изпускат пара рамене. Еклектична електрична магнетичност.

Ичиргу колобър Вихромир планината съзерцава. Тежко. Взорът му се гмурка в зелени езерни огледала отсреща. Едвам успява да не се удави. Вцепенен. Еднички чувствата бушуват и умът се люшка.

Какво магьосничество е това, че силата ми прикова, енергиите ми разбърка? Не си ти самодива, що си?

Как?! Що стори на вълшебника най-майстор личен? Неизлечими хиляди с молитва само изцерявал, стотици воини непобедими с жест едничък повалил, природните стихии овладял! Равен нему не познал, ни срещал, да побратими. Избродил и пребродил планини и долини, пустошта и дън горите тилилейски. Ни звяр незнаен, нито сила немислима са спирали туй що сега пред теб е нищо повече от дързостта хлапашка. Ни капка не отнемаш и всичко, де си е у мене, там е, ала не ми се подчинява...

Насреща му мощта в човешки образ едва сега помръдна. Усмихна се свенливо. Събрала всичката природна хубост в пълнота. Нощта омайна в лунен цвят, потокът бистър с мелодичен звън, закрилница, гората с меден аромат. И още палав вятър, свилена трева, връх чистоснежен, необхватна шир...

Не съм ти нищо сторила, юначе. Магьосничества не владея. Не съм от този свят и таз земя. Не съм била лечител, юнакиня, буреносец. Мнозина са ми равни: мравката, орелът, сурият елен. Не съм те спирала, ни искам нещо да ти взема, да ти дам. Смирението ми си доловил. Змеица Любозорна ме зоват.

Напират думите, сърцето думка, челото бумти. Една мома! Тъй лесно да го обезоръжи. Тъжно. Обезкуражително. Мъчително. Решително, без време в самосъжаления да губи, във въпроси да хаби, отпусна силата си и продума:

- Сестрице, покажи ми!

За провала на версия две на Джибри гидия и неговия „творчески директор“. Поглед отвътре.

2011-10-23T18:58:00.000+03:00

Първо, искам да кажа, че задочни спорове няма да водя нито с „творческия директор“, нито с когото и да било друг тук или на страниците на разни форуми и блогове! „Творческият директор“ така или иначе ще копира този пост във форума си, с цел да го нищи, да издребнява по буква, да се втелява, да се защитава, откривайки нападки тук и там и прочие дейности, които има огромна вътрешна нужда да прави. Няма да го правя, защото четенето е личен процес и това, което всеки ще прочете, няма да е онова, което съм написал!

Второ, долното не е насочено към никого, нито целта му е да дава задълбочена и силно обоснована критика, а е личен човешки израз на огорчението ми от загубата на Джибри гидия!

Трето, нито обвинявам „творческия директор“, нито никого, нито се опитвам да търся виновни. Просто споделям. Не търся, нито предлагам решения - има си време и нагласа и за това.

Днес Джибри гидия беше разформирован. За втори път. Факт.

Причината за това е вторият провал на нейния идеен вдъхновител и „творчески директор“ да изгради самоорганизиращо се работещо ядро от хора.

Защо днес? Ами неотдавна му писна настоящото състояние и явно е решил разпускането да е именно поанта на Ракиестивала.

И тъй като „творческият директор“ е болезнено обвързан с даването на примери, ето защо смятам, че се провали:

Накои противоречия и известна липса на организираност в прозиволен ред

Саденето на асми. Джибри гидия така и не посади „асми, които да компенсират използваната джибра“. Ако „творческият директор“ държеше на това, щеше да намери начин да го осъществи.
Пример: Имаше един спорадичен опит за садене на асми, тръгнал на 1-и април :) 2008-а, който пропадна и в крайна сметка само едного се включи в едно засаждане, организирано от трети лица, на 16-и май;
Разпространението. Джибри гидия снабди със свои бутилки голямо количество пивници и някак на заден план остана разпространението „основно от ръка на ръка, от джигит на джигит“, което е един от фундаментите на Джибри гидия. Обяснявам си загубите на бутилки и пари от нередовни пиводържатели, именно заради нарушаването на този принцип. Макар че разпространението от ръка на ръка беше по-ефективно, зареждането на пивници продължава, пък били те и истински пиеници.
Пример: Цуквите, АБА (А, бе, ей) Бандероли, Белите мечки;
Длъжностите. Всеки член на центъра около Джибри гидия се припознава в някоя от длъжностите, оформени от „творческия директор“, според това, с което иска и може да допринесе на Джибри гидия, напр. корекция на вкусове, ферментация, разпространение и т.н. Известно време тези профили се използваха за разпределяне на задачите до правилните хора, но това в един момент спря и доведе до известен хаос. Информацията започна да се налива директно до всички и понякога количествата кореспонденция идваха в повече.
Пример: кореспонденцията покрай сержантската програма - не ни засягаше пряко и спокойно можеше да мине изцяло във форума, или да се направи отделна група, мейлинг листа и прочие, за да не се „товари листата“ на групата на Джибри гидия;
Пример: искането на лична помощ, не свързана с дейностите на Джибри гидия;
Неясна дейност. Основните дейности на Джибри гидия, да бъде гидия и алкохолна поредица, някак се размиха и изродиха в дейностите, които „творческият директор“ смята за важни. Наистина липсата на активност от страна на членовете на центъра, го принуди да действа предимно самостоятелно или да не действа въобще по дадена задача и беше нормално да избира онези неща, които са му интересни или счита за важни, което отново отдалечи идеята и дейностите от центъра, защото имаше кой да ги върши.
Пример: сержантската програма. Идея изцяло на „творческия директор“, която той си реализира сам.
Пример: обикалянето на пивниците. Никой никога не се е цанил за това и не е споменато като дейност на Джибри гидия;
Групата в Гугъл. С цел улесняване на комуникацията, „творческият директор“ създаде група на центъра на Джибри гидия. В някакъв момент групата започна да се използва не само за работа, но и за лична кореспонденция, вкл. споделяне на забавни неща, искане на лична помощ, политика, но все неща извън дейността на Джибри гидия. Това принуди някои хора да спрат активното следене на кореспонденцията.
Пример: Въздържам се, за да не обидя някого, а не е и нужно;
„Творческия директор“ е Джибри гидия. Факт! „Творческият директор“ така и не успя да напипа начина, по който да запознава хората с Джибри гидия, да им покаже, че тя не е само той и той не е само тя, както и да убеди и самия център. И да си слага разни длъжности като „творчески директор“ не помага, защото тъй или иначе повечето решения се взимаха от него и нещата се правеха най-вече както на него му харесва.
Пример: Питайте който и да е извън центъра, кой стои зад Джибри гидия.
Пример: Питайте някой от центъра, дали Джибри гидия е „творческият директор“ и приятели, или нещо повече.
Пример: За взимането на решения и правенето пример ще дам друг път, защото сега не ми се рови из тоновете поща.

Голямото пилеене на енергия или „какво ме дразни“ в произволен ред

За липсата на време. Вместо да укрепваме центъра и да се учим как да изграждаме Джибри гидия и да го развиваме, „творческият директор“ беше прекалено зает с виртуалното си същество, с неговото правилно отглеждане и превъзпитаването на един куп народ, който не иска да го попива правилно, да го разбира и да му отговаря задълбочено и с примери, както именно се полага на нейния вдъхновител;
Кой отписа Черньо? Ми сливи ли имаш в устата да го питаш сам, вместо да зариваш този въпрос някъде из форума, с шанс някой да го забележи нула?
„всъщност ние не обичаме бутилките. Всъщност не обичаме онези стъклени бутилки, чието производство отваря още рани в черния дроб на света ни“. Още един фундамент на Джибри гидия. Аз пък ги обичам, даже много ги обичам. Стъклените. Не заставам зад това твърдение;
Воденето на задочни спорове с мен в някакъв форум. Пич, ако имаш нещо да ми казваш, ела и ми го кажи. Ако искаш да споделиш яда си от това, че съм те ядосал, направи го, но не под формата на задочен диалог, на който не очакваш отговор;
Форумът на „творческия директор“. Намира се във форума на Джибри гидия и „творческият директор“ го нарича свой дом. Ако има нещо да казва, „творческият директор“ предпочита да го пише във форума си, за да остане за поколенията, които да не го занимават с въпроси, на които той вече е отговорил във форума. Успех, поколения, с намирането на отговорите, защото изписаното във форума е много и може да не ви стигнат силите да намерите онова, което ви интересува;
Безконечните таблици. Попълването на безкрайните екселски таблици ми беше органически несъвместимо;
Дал, Лошата леля Вонен и прочие виртуални реалности на „творческия директор“. Уважаеми господин „творческия директор“, защо създадохте лошата леля? Толкова ли не искате да петните Дал и затова си измислихте лошия образ? Аз Ви препоръчвам и да се откажете и от прозвището Дал, на мен ми звучи далечно, взел-дал.
Кървенето и болежките във форума. Без коментар. Засега;
ДжаГи, Джигит, Джиджака. Имам органическа нетърпимост към това име. Звучи ми като „джигер“ и „джуки“ - навява ми асоции с карантия.

Спирам, че ми става още по-неприятно. Някога може и да реша да допълвам.

Пожелавам на Джибри гидия да намери най-добрата си форма във версия три!

Дядо Коледа е пич!

2011-01-26T23:45:00.011+02:00

Макар за Жозет Дядото да заема съвсем друга категория, въобще не й хващам вяра, не само защото се влюби в емблематичните украински сладки Спотси. Същите, които можеш да преглътнеш единствено с ликьор Шловетнйе, който те вдървява и изцъкля (вкл. носоглътката). Тя може и да не харесва Дядо Коледа по лични причини, но при мен такива отсъстват. Което ми личеше изестно време, поне докато устата ми не успя да си прибере ъгълчетата, залепнали за ушите, щото в оня студ сигурно съм приличал на Чесър или дори по-лошо - на изпечена мургава предсказателка. Добре че съм мъж и нямам пари за златни зъби, които биха смутили някоя истинска сестра от занаята. И все пак се надявам да не съм стреснал твърде много граждани, защото, както беше тъмно, да му светнат тъй 32 зъба на някого, може и да се вцепени, но може и да замахне. Съвсем инстиктивно. А, не дай си Боже (Тук се чу как се прекръстих, нали? Три пъти, за протокола), да вземе и да уцели. Наскоро се уверих, че няма промяна в консистенцията на захапката ми и съм спокоен. Питайте Люба. (Неверниците да ходят да броят и мерят синявицата лично, пък!). Въпросният Дядо Коледа е букет от първокласни билки от естествен (и тестван) произход и сертификат за качество по рецептата на д-р ВелКън. Едва ли има друг подобен цяр за изстрадала душа, хронична депресия, вменено черногледство, увиснал нос и сбърчено чело. Успешно въздейства и върху мъчнодневие и зациклация. Микстурата от ободряващия Рачкиола Димитреа в комбинация с нежния вкус на Каварджикум Мариалис, подсилен от енргизиращия Танус Валентиа и острата Сапунгинариа Марифлора, допълнен от сладнящия Лафанзула Кръстифолиа, омекотяващия Янеа Маринуум и тонизиращата Начелафазисталиа Еленикум, е вълшебна и дълготрайна! И вкусово, и ефектно. Въздействието е постепенно усилващо се и може да предизвика смях до хълцане, забакване, задух, сълзи, енуреза, припадък, дори безпаметност. Препоръчва се при употреба да присъства минимум един придружител. Да не се употребява в комбинация с други смехуланти, освен при остра смехораторна нужда! Да не се пази от деца. Внимание: Честата и продължителна употреба може да предизвика зависимост!

Таз целебна магия макар да има някои горчиви жилки (то коя билка няма) и слаб накиселяващ привкус, е чудодейна! А за да бъде ефектът още по-силен, ви препоръчвам да отидете да се полюбувате на съставките и в естествена среда (никнат в задния двор). Да им се усмихнете благоговейно, да ги докоснете с трепет и сърдечно да им благодарите тихичко и лично. Защо ли? Уверете се сами! Аз още се разтапям от срещата с две... тъй, де - три, от тез прекрасно-красиви огряващи и обични билки, с които, вярвам, си доставихме взаимна радост, слънце и топлина. И надали има нещо, което да отнеме от тази лафантастична чудесия! Питайте Люба.

Посвещавам на засуканите уникуми с любов!

Кристална ябълка

2011-01-15T23:13:00.002+02:00

Проектът, над който работих сумарно един ден през последните 75 ;)

Кой утрепа Културното?

2011-01-13T20:20:00.004+02:00

Оригинална публикация: ФорумъТ

− О, Велики Далавер Аванти, от бяс и ярост вия и ядно впивам нокти в дланите си!!!

− Шекерчо, я седни. Седни, де! Какво се кълчиш като крастав. Ето, изворната ми водица.

− Ама...

− Пий, бре, маскара! А така, поугаси жарта малко. Речи, що е този път.

− Изпребивам се да бързам, да не закъснея, да не отнемам на хората от безценното време.

− Я сръбни пак.

− И какво?!

− Какво?

− Стигам 5 минути по-рано в Културното, а те пуснали резето! Представяте ли си?! С ей ТАКИВА цифри пише "до 19:30". Да, ама не! Хлопам, викам, приключили касата. Наглост, човешка! Не, човешка − НЕчовешка!!!

− Пий, пий.

− И им теглих едни. Ще се оплача, ще им лепна на вратата ЕЕЕй такъв надпис:

"НЕ СПАЗВАМЕ РАБОТНОТО СИ ВРЕМЕ И ЗА НАДЕЖДИТЕ ВИ НЕ НИ ДРЕМЕ".

− Шмекеранчо, добре, че си ти да ме подмладяваш от смях!

− Ама, какъв смях! То сълзи... Онези квачки трябва да ги уволнят! Най-малкото да порицаят! Публично! Такива паразити, клетки ракови в тялото, Културното! Недопустимо! Линч!

− И ти какво направи?

− Е, как какво, Дал Велики?! Яосвам се, старея, побелявам! Скърбя, че тези ще утрепят Културното! И още повече ме хваща яд, че Гербовите марки не съкратиха тия ми ти фльорци, а резнаха творци!

− И ти какво направи?

− Е, как какво?! Ядосвам се! Ще ги изтрепя, ей, ще ги разчленувам, ще ги, ще ги...

− Пий, пий. И ти твърдиш, че някакви си там, незаслужили служители на Културното, ще го утрепят. Тъй?

− Тъй, тъй.

− Ех, Шекерчо, пак си в грешка, драги.

− Друг път!

− И друг път, и сега. Ти ша го утрепеш Културното, бре, мискин!

− Кха-кха. Моля?!

− Не се дави, а слушай. Ти колко пара щеше да оставиш на Културното?

− 20 пари.

− Тъй, тъй. Ти не само Културното, ами и Държавното ще утрепеш.

− Ма...

− Ти сега тия 20 пари въобще не си искал да ги даваш, инак щеше да намериш начин. И знаеш ли какво си натворил?

− Нерви!

− Нерви, друг път! Първо, 4 пари не си внесъл такса в Държавното и някой негов верен хрантутник няма да получи 14-а заплата и кой знае какъв нов данък ще измисли, да си получи 15-а. Второ, още 4 от тия пари са ти досвидели за ток и парно на Културното и ще има икономии и пак ще мръзне някой в оная тъмница. Трето, половин пара си скрил от разноски − билети, афиши и прочие. И пак ще тръгнат слухове, че не ходят достатъчно при Културното да си хортуват и пак ще го орязват. Четвърто, 11 пари си спасил от гърлата сценични и пак ще вряскат 2 часа горките, но кой да ги слуша, нали никой не е отишъл, а те хем от глад вряскат, хем от студ, хем на тъмно, поне не се виждат, че да се срамят. Един от друг ли, от себе си ли, или от срам. Пето, още половин пара си измъкнал от джобчето на, как беше − квачката? − от касата. За тази половин пара може и да се радваш, щом смяташ, че е съвсем заслужено отнета от незаслужили служители. Но, инак, срамота, бе, Шекерчо. Срамота, не яд. Разбра ли сега, кой утрепа Културното?

− Простотията!

− Ушите си си разбрал! Ама, нали си свястно момче, ще те просветля. Още искаш да се отървеш от тез 20 пари?

− Да ги инвестирам искам!

− Да, де. Гледай сега таз системка електронна. Тук се регистрираш, там си плащаш, че и местата си избираш сам. И всичко от креслото, вкъщи. И знаеш ли кое е най-сладко?

− Кое?

− Ех, Шекерчо, колко локум има да излупаш, докато ти порасне шкем... шекерето! Най-сладко е като отидеш при онази − патица ли беше? − и й размахаш тескерето: „Давай, давай, без пари. Платил съм си."

− Ехааа!

− Еха, ами. Та коя рече, е таз рушителница на Културното?

− На Народния Славянската.

Написа: Хрантути Татйов Фото: Люба Немирова

Тя

2010-11-07T23:28:00.002+02:00

Усмивката й. Господи, усмивката й избави Содом и Гомор. Усмивката й засенчи Вавилонската кула. Усмивката й прослави Мухаммед и помилва Йешуа. Усмивката й накара Буда да повярва и изведе Орфей от Ада. Поети опитваха да я заключат между безброй корици, композитори да я заточат сред безкрайни петолиния, художници да я пленят в безчет рамки. Вграждаха я още в мостове, дворци и църкви. Прекланяха й се благоговейно. Вдъхновяваше ги и изпиваше ума им. Сърцата им размекваше и ги крадеше. И окриляваше ги, и крилете им трошеше в полет, ослепяваше ги, давеше ги в океани сълзи. Пращаха я в космоса и на морските дъна.

Нея.

Тя.

Майка, и дете, сестра, любима, най-добра приятелка, случайно срещната. Всеки ден я виждам тук и там. Винаги до мен, различна всякога. Понякога не забелязвам, или бързам да й кажа и забравям да изслушам. А тя минава мимоходом, следа оставя и изчезва, сякаш нивга не била.

Тази нощ ме посети. Съобразително изпрати ми телепатичен зов, да предупреди, че ще закъснее и да се извини. Не бе идвала отдавна, а като я пуснах, тя стоеше и ме гледаше лъчисто. Макар, че искаше да ми се метне на врата от радост, усети, че съм изтощен и само по-топло ме погледна. Изпрати мисъл-форма Здраве и енергиен лъч Любов. Беше изгладняла, но не каза. Почувствах го и й предложих плод. След като си взе, излъчи толкоз силна Багодарност, че реших, ще грейне цялата. Помислих, че е много късно, за да се прибира - изпреварващо предложих да нощува вкъщи. Тя по-силно засия и ме обля с вълни енергия. Искаше да сподели това и онова, ала тактично ме остави да заспя, наместо по леглото ми да се въргаля, върху мен да лази; и да дърдори до безкрай. На сутринта, събудила се преди мен, нарекла беше къщата с добро, а аз от дъхав билков чай очи отворих. Аха да ми се накриви душата, че ми е шетала в дома, но зърнах всичко подредено, свети, не пипнато дори. Естествено, защото зная свободата, че цени и съкровеното. Преди устата си да съм отворил, тя отговорно рече да си ходи, за да се възстановявам в мир. На тръгване погледна жадно словото, по масата разхвърляно, и още не помислил, дали с нея бих го споделил, тя взе крилете си, сбогува се и отлетя. Никога за дълго не остава. Никога при мен.

Стоях хипнотизиран малко време, да се чудя, да се мая кое било е сън, кое реалност: Това ефирно, досетливо, фино същество или оназ нахална вещица, бълваща какво ли не, която нагло гонеше ме, за да се оженим, след като заспах...

Глава разтърсих и погледнах ясно синьото небе, есенно разсеяно с жълто-кафяви багри. Отправих зов молитвен към Всемира: „Прости греха ми непростим... че измечтах те, въображаемо момиче, мило мое същество. Върни се пак.“

Якото ч.т.н.

2010-02-22T08:30:00.000+02:00

Якото ч.т.н.

Якото чатене

sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:09: Backa we
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:11: Kvo bace
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:13: Awe
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:14: skia li
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:15: qkoto 4tn
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:20: qkoto kvo
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:23: 4e-Te-Ne we
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:25: Kvo tva
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:28: Ne nam bace
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:31: Kvo mi go vre6
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:36: qkite nagradi bace
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:37: awe
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:39: kvi nagradi weee
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:40: zleee
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:41: awe
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:45: ima6 li doma6no
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:48: po litrature
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:51: bah ti imeto
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:53: bace neam
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:43:58: v neta nema
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:01: bah glupustite
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:04: izmslqt
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:06: tva qkoto
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:10: regva6 se i
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:13: nekvi vprosi ima
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:15: i kat trupa6 verni
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:18: otg i davt to4ki
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:23: i sabira6 i tia s nai
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:28: nogu zimat nagradi
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:30: kvi nagradi
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:34: nekvi tam
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:36: otg imali
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:37: v neta
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:40: nekoi gi ima
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:43: 4e go vida
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:46: marzi me sea
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:50: dai link
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:52: neam
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:62: 6 pitam SeXiMAcK@_13
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:45:23: are bace
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:28: gajeto doide
sladur95 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:29: 66
g0t1nP14 wrote на 19.1.2010 г. 17:44:30: c u

Якото чийтене

1. Как да манипулираш кампания

— О, Велики Далавер Аванти, простете, че интерупвам тайните ви надзорства над чуждите сметки...
— Шекерчо, защо ги наричаш тайни?
— Защото ги вършите тайно, Дал Велики.
— Зови ги отговорни, защото ми разкриват своите тайни и за да не буни конспиративните умове някакво си название.
— Гениален сте, както обикновено. Ще бъде ли Дал Велики толкова добър да чуе огромната ми молба, скромно питам?
— Колко?
— Сто пари?
— Взимай.
— Поклон. Има тука една надпреварка, която направи нощите ми неспокойни.
— Е? Не слюноотделяй излишно. Най-малкото, не е естетично.
— Как да я спечеля?
— Я ела по-близо. Така-така. Ха седни удобно в плюшеното кресло. Сипи си малко изворна вода. Днес е налята. Слушам те.

1.1

— Сладков, Тя е вече в играта.
— Хаааай!
— Значи имаме тийнейджър. Аз ще бъда основна ударна мощ. И ще ям боя, естествено. Имаме аналитик.
— Хаааай!
— Откакто и Дон Дири се присъедини, имаме програмно осигуряване. Ще сканира за нови умоблъсканици, ще води списък с онези, които не сме отгатнали, както и на съперниците.
— Хаааай!
— Ти смяташ ли да се включиш?
— Шъ!
— Сладкод’Юне, винаги се разбираме с тебе.

1.2

Привидно Тя: Тоя Мирен видя ли как влезе директно.
Шекерчо: Видях го аз, съмнителен ми е.
Привидно Тя: И на мене. Вчера ми намерил скайпа и се свърза с мен.
Привидно Тя: Пита ме дали те познавам, защото видял, че на някои места само ние отгатваме.
Шекерчо: Внимавай какво му споделяш.

2. Как да манипулираш съперник

— О, Велики Далавер Аванти, простете, че интерупвам отговорните ви обязаности спрямо чуждите сметки...
— Шекерчо, защо ги смяташ за обязаности?
— Защото от това зависят вашите сметки, Дал Велики.
— Възприемай ги като отдадености, защото получавам повече, отколкото желая и за да не принизява майсторлъка до слугуване някакво си название.
— Гениален сте, както обикновено. Ще бъде ли Дал Велики толкова добър да чуе огромната ми молба, скромно питам?
— Колко?
— Сто пари?
— Взимай.
— Поклон. Има тук един съперник, който направи и дните ми неспокойни.
— Пак слюноотделяш излишно. Най-малкото, не е хигиенично.
— Как да го победя?
— Ела, ела. Помниш къде е креслото. И водата знаеш каква е. Слушам те.

2.1

Здравейте,
Най-малкото не е етично да нулират точките ми без предупреждение, при положение, че не са дефинирали условията на играта ясно и прозрачно. Но, явно доста хора са се дразнили на това, че Из’Мамний не е сгрешил нито веднъж. Нито един. Правилният донос в подходящото време отстрани неприятното усещане на нечий чужд дъх във врата. Поне вдигнах шум, което се надявам да ги накара да си оправят поне малко правилата. Не знам дали ще продължа. Имам нужда от малко време да осмисля какво се случи.
Шекерчо

2.2

Здравейте,
Пиша ви в качеството си на официален представител.
В хода на работата си сме обединили и продължаваме да сбираме все по-многобройна група, голяма част от която са и активни граждани, тоест хора, свикнали да отстояват правата си.
Нашата цел е да насърчаваме и активното гражданско отношение. Заради тези принципи ще се намесим без колебание, ако установим, че в една кампания, засягаща всички млади хора, се прилагат двойни аршини. Разполагаме и с времето, и с човешкия ресурс да дискредитираме публично тази кампания, ако преценим, че организацията й е пристрастна и необективна.
Разчитам на вашето разбиране и желание за диалог.

С уважение,
Сладкод’Юн

Не е ли сладур, кажете ми?

3. Как да манипулираш съотборник

— О, Велики Далавер Аванти, простете, че интерупвам обичайните ви отговорни отдадености на чуждите сметки...
— Шекерчо, защо реши, че са обичайни?
— Защото винаги това правите, Дал Велики.
— Осъзнай ги като обични, защото им отдавам безценното си време и за да не принизява удовлетворението до задоволяване някакво си название.
— Гениален сте, както обикновено. Ще бъде ли Дал Велики толкова добър да чуе огромната ми молба, скромно питам?
— Колко?
— Сто пари?
— Взимай.
— Поклон. Има тук един съотборник, който направо обърна нощите ми в дни, а дните в нощи.
— Пак слюноотделяш излишно. Най-малкото, не е етично.
— Как да го елиминирам?
— Креслото. Водата. Сещаш се. Слушам те.

3.1

Везувий Дим изригна съвсем изненадващо и неочаквано. Ето подробности:
Хубаво, че сте пуснали още някой, но не очаквайте да се откажем... До края на конкурса, не ни търсете за сериозни неща.
Мисълта ми е, че съм убедена в убедеността, че искате да спечелите и имате супер подковано, философско оправдание за това, но... ние също искаме да спечелим и считаме нашите си оправдания за основателни. Да не напомням, че почнахме преди вас и обещахте да помагате, да си представяте как Привидно Тя печели и т.н... Така, че мога само да кажа:
Спорна игра, пожелавам... и нека Силата избере истинските дракони!

3.2

— Останахме само двамата.
— Хаааай!
— Продължаваме ли?
— Шъ!

4. Как да бъдеш манипулиран

— О, Велики Далавер Аванти, простете, че интерупвам обичните ви отговорни отдадености на чуждите сметки...
— Шекерчо, защо все повтаряш, че са чужди?
— Защото инак се губи смисълът, Дал Велики.
— Опознай ги като свои, защото всичко, което докосваш, е твое, докато го пуснеш.
— Гениален сте, както никога! Ще бъде ли Дал Велики...
— Да бъде! Колко?
— Сто пари?
— Триста и трийсет имаш да ми връщаш.
— Нямам. Като спечеля...
— Ела да се поразходим в градината на въздух. Знаеш ли, че имам истинска градина? Мирен Слабов ще е първи...
— но...
— ... няма да спечели. Единаците са винаги първи, защото са сами. Състезават се срещу всички останали, но никога не печелят, защото втори няма. Зад тях е тълпата.
— Не разбирам.
— Той е заслужил първото място, защото го е превърнал в цел, до която да може да дотърчи, домрънка и долази.
— Нашата цел беше същата!
— Вашата мечта беше същата. Разстоянието до мечтите е константа, Шекерчо. Ти си тук, тя е там, но не я преследваш. Съзерцаваш я. Усмихваш й се. Понякога я обвиняваш. Друг път я отричаш. Но никога не й обръщай гръб за да бъдеш пред нея.
— И сега какво?
— Мъдрите люде споделят, че най-важно е пътешествието. Не обричай мечтата в цел. Поддържай я жива и трептяща, за да очертава пътя ти.
— Мрън.
— Онова, което следва е да се разфучите. Да ритнете слабовото достойнство с твърдения, че е играл в комбина, принизявайки приноса му. Да обвините в пазарлък с организаторите рицарската му чест. Или просто някоя разпенена Слънчаска да му юсне едно пивко в лицето с гневно-пренебрежителното: „Простак“, да се врътне на тънък ток и да излезе с вирнат нос.
— Аз викам да го обвиним в грабеж. На нашата първа награда.
— Кой те учи на тези, бре, Ш(м)екерчо? ;)

Сега ти ме слушай:

Наизустяваш условията на играта. Разчепкваш ги до буква, за да ги приложиш в точния момент;
Регистрираш фиктивен потребител със специално създаден за играта електронен адрес. Имената им и поведението ти по никакъв начин не бива да сочат към нещо свързано с теб;
Формулирате ясно и точно още в началото: Какво правите и защо го правите. Отговаряте на тези два въпроса еднозначно. Как го правите е въпрос-хамелеон;
Споделени документи в Интернет пространството, администрирани от двама членове на екипа, а останалите имат само достъп за четене;
Възползвате се от всички обществени и публични (и не само) източници за достъп до информация;
Ако се наложи, компрометираш фиктивния потребител, за да се вдигне врява и създаваш официален;
Използваш обществени и споделени мрежи за достъп до интернет пространството;
Включваш друг член на екипа в кампанията като модератор, чиято основна цел е да бъде коректив;
При необходимост създаваш вътрешна конкуренция в екипа, конфликт, който да ескалира и до разцепване на два конкурентни екипа;
Осигуряваш необходимия софтуер за автоматизация и при нужда — свръх претоварваш сървърите на надпреварата;
Подготвяш достатъчно хора да имат готовност за вдигане на шум и дискредитиране на надпреварата в медийното пространство и сред заинтересованите кръгове;

Якото чете — не!

Дотук бях. Ще си почина малко като ми мине. Удар под кръста, а? Обаче не носи внезапна победа. Не е по правилата. Които се смениха след удара, но влязоха в сила преди него. Крайно време е да науча бързото време, за да предугаждам. Планирането не е достатъчно, нито заплахите. Очи в очи да бяхме, не екран в очи. В моите се вижда – лъжлива атака, да покажа отсрещната слабост в защитата, не за да я използвам. Не обясних навреме, а то изтече. Не беше само това. Така и не се появи точка 5 – мистериозна, забравена, скрита? Бутафорна арена – криви пирони, разковани дъски, протъркани въжета. Крива работа. Отчитат резултата в момента и го показват на таблото, но обновяват крайното класиране веднъж дневно. Необяснимо. И пак промени: елементите от задължителната програма трябваше да носят по 3 точки, а от волната - по 1. На някой явно му е било по-лесно да смята с по една. Покрай моите действия се вдигна шум и започнаха да отчитат по първоначалния план. После спряха волната програма. Накрая отново унифицираха точкуването – вместо с по една, всичко се отчиташе с по 3. Все тая, но не за всеки, а само за един. Онзи с най-пълна волна програма. С достатъчен натиск отмениха част от неясните елементи. В последния момент. Но нямаше кой да ремонтира арената. Досадното скърцане остана докрай. Няма да е лошо да им подарим една тесла. Явно нямат, а би решила лесно и бързо доста от проблемите.
Явно не бях дотук.

Signal Patterns | Personality Patterns Survey Results

2009-09-03T16:20:00.019+03:00

Signal Patterns | Personality Patterns Survey Results

Shared via AddThis

Hick Stick

2009-08-06T09:31:00.007+03:00

Селската Пръчка, начин на употреба

Моля, моля! Целта на настоящото изложение не е да се нагрубяват гражданите селяни, а да се засегнат селяндурите граждани.

Материята, обект на изследването, е толкова комплицирана, че трудно би могла да се класифицира еднозначно, поради което, представеният материал не претендира нито за акуратност, нито за изчерпателност.

Произход:
Селската Пръчка (Bacillum Rusticus) води началото си от Дървото на Живота, в прастари времена, когато е царувало изобилието. Названието се е оформило значително по-късно, поради схващането, че селячеството е просто, необразовано и с низка култура, което в редица случаи е невярно, но в конкретния - абсолют.

История и развитие:
Първоначално Селската Пръчка е била издънка, отказала впоследствие да дава плод, смучеща сок направо от корена. В по-късни времена е деградирала до пън, неосъществено Дърво на Живота. В наши дни е просто остатък от една загнилост.

Класификация:
Забележка: Селската Пръчка обикновено е полиморфна, преминавайки от една категория в друга, дори в няколко едновременно.

За целите на настоящия материал не е необходимо внасянето на излишна терминология. Селската Пръчка се обединява от единственото, абсолютно и всеказващо понятие - добитък! Независимо дали става въпрос за лигаво мекотело, угоено безгръбначно, дебилизиран примат или други някакви мяймуняци, поведението на всички Селски Пръчки е стадно, въпреки индивидуалния характер.

Женските екземпляри са предимно от вид Vulva Hypnotica, а мъжките от вид Penis Campestris.

Същност и ососбености:
При Селската Пръчка частично или напълно отсъства главна мозъчна дейност. Липсата на тази функция допълнително се потиска от външни фактори: телевизия, интернет, полуфабрикати и всякакава друга шупнала боза. Присъства пълна незаинтересованост към заобикалящата среда и влиянието върху нея. Характерни са масовото потребление, консуматорският живот, крайният индивидуализъм и тоталният егоцентризъм. Но, моля ви се, всяка Селска Пръчка е неповторим уникат!

Селската Пръчка по принцип е ослепително изрусена или къносана на кичури, като последните са допълнително скачени за разкош. Тя рядко е фина, значително по-често доволно подплатена с 3+ гънки на шкембето и сочни сланинести гъзни бузи. С татуирана пеперудка на първи поясен прешлен, кацнала на червени прашки, или други някакви фалически или езически символи на най-невероятни и невъзможни места, но задължително на показ.

Неотменен спътник на карикатурите по кожата са всякакви дрънкулки, висулки и орнаменти от метален произход, ритуално врязани или вклинени под пъп и над пъп и най-вече в езика, ушите, веждите, джуките, носа и - срамота! - срамотиите.

Важно за Селската Пръчка е да е напращяла, без значение дали от обработена или необработена подкожна мас или страст. Съответно, гладко избръсната (най-вече между зъбките), а ако е невъзможно - доволно космата и излъчваща тестостерон, но задължително мазно излъскана, независимо от гел или пот.

Прическата може да е блестящо кубе, отразяващо неотразимия чар на притежателя си, или разпиляна във всички посоки на Вселената, вероятно търсеща контакт с чужд разум (но едва ли би намерила дори собствения). Може да закрива едното очо или двете, защото собственикът на дзъркелите навярно тренира за турнир по спортна стрелба или желае да развие късогледство, но по-скоро свикнал да зяпа скришно иззад клечкорляците като прасе в тръстика (аха, на това казват "широко затворени очи"). Важното е да приковава отдалеч, мандибулата далеч от максилата.

Облеклото на Селската Пръчка е леопардова, тигрова или друга петносана щампичка или рязан потник, най-вече разкриващи, или поне подчертаващи, прелестите под себе си. Потничето обикновено върви с анцузче и чехлички от Молла или Будда, или поне Илиянци. Наблюдават се и шалварени бричове над глезенчето. По закон и подражание, площта на парцалките не трябва да покрива повече от 10% от голата плът, за да се виждат ясно брандовете на сутиенчето и прашките, когато такива присъстват (по всеобщо мнение излишни). През хладното полугодие косматата качулка на яке над пъпа допълва прическата (или направо играе ролята на такава) в комплект със сплъстени брадясали ботушки.

Селската Пръчка има родов дефект на гръбначния стълб заради килограмите ланци, прострени на врата.

Ноктенцата са задължително дълги, особено на кутрето, за по лесно бъркане в носа и ушите.

Селската Пръчка е компетентна по всички въпроси, знае и може всичко на света. Вселената не я интересува, защото не съществува нищо друго разумно вън от Земята (дори и на орбиталните станции).

Изключения:
Няма! Абе, няма, бе!

Начин на употреба:
Селската Пръчка може успешно да се използва за: манипулация_с_изключително_разрушителни_необратими_последствия_в_особено_големи_размери; ругатни_до_девето_коляно_в_качествено_цветист_и_количествено_изобилен_нюанс; побой_от_предимно_кръчмарско-дебилен_нрав_с_тежки_фрактурни_последствия; отстрелване_от_най-вече_масов_характер и всякакъв_вид_доживотна_анихилация, защото сама по себе си е инструмент без собствено предназначение.

Най-срещана употреба:
За жалост, най-разпространената и масова употреба на Селската Пръчка е за селскостопански цели: млеконадой, яйценос, зелен хайвер и прочие (вкл. мясо). За качествено и количествено повишаване на добива, Селската Пръчка е оставена на произвол и слободия да си отглежда човещинката, последствията от което са масово_изконсумирани_блага_и_унищожение_в_глобален_мащаб.

За илюстриране и подчертаване на тезата, ще бъдат приведени някои обобщени експериментални наблюдения върху поведението на Селската Пръчка.

Първо ще цитираме (неточно, естествено) уважавания от нас уличен експерт, господина Теди Москов:

Когато на хубав човек му е кофти, това е блус. Когато на кофти човек му е хубаво, това вече е чалга.

Speculatio Primus: Придвижване
Селската Пръчка не може да си отвори вратата на маршрутката, не може и да я затвори. Много често изобщо не я затваря - защо пък да го прави.
Селската пръчка не ходи пеша, тя просто се придвижва от превозното средство до целата си или обратно.
Селската Пръчка е пътник. Нея я возят, не че не може, тя е височайша особа и има по-важни задължения. Ако все пак се случи да шофира, засвидетелства присъствието си със сигнално набичена уредба и майсторско шофиране в насрещното. Селската Пръчка паркира винаги в платното за насрещно движение. Тя е над правилата за движение по пътищата.
Светофарът и задръстването са идеалните грим-места. Сапунката или мачът могат да се гледат и в движение на портативното ТВ.

Speculatio Secundus: Пазаруване
Селската Пръчка пазарува от интернет. Включително обяда. Точка! Не я мързи, така има възможност за по-голям избор и повече време за себе си. Разходката до Молчето е ритуал, тя е с благородна цел, а именно, обогатяване на общата култура на тъпите патици - продавачките. Не разбрахте ли, че пазаруването не е, за да се пестят, а за да се харчат пари?! А, примоцийка... Селската Пръчка не пазарува повече от необходимото, просто нуждите й постоянно се раширяват.

Speculatio Tertius: Културен живот
Селската Пръчка е звезда - направо слънце! - на поп-културата. Тя е днешният поп-културен феномен. И утрешният. Не, утре по същото време няма пак да е днешният, ще бъде утрешният за вдругиден. R* сиктир! Това да не е Програмата!
Всъщност, Селската Пръчка предпочита поп-фолк, защото флоклорът съдържа хлор. Бррр, тая гадост се слага, когато нещо е мръсно!
Естествено, хард-фолк без двойка добри кебапчета с гарнитурка (зеле с моркови и лютеница) е като двойка кебапчета без гарнитурка.
Селската Пръчка чете единствено списанията, в които пише за Селски Пръчки. Всичко останало са некадърни опити за прибутване на дезинформация.
Любимите предавания на Селската Пръчка са рекламните блокове и "живите" Риалити шоутата, защото точно така е в живота, да.
-----------------------------------
* Огледално "Я". Да се чете "ай".
-----------------------------------

Speculatio Quartus: Политика и обществено поведение
Селската Пръчка се е процедила и накиснала във всички слоеве на обществото. Тя е в основата на обществения строй. И в центъра. Но никога в периферията му. Тя му е и шапка, и секира. Тровец и киртик. Цветът му. Повяхнал, вятър! Селската Пръчка няма нужда от PR*, той се нуждае от нейния ореол.
Всички са маскари, в това число и политиците. Селската Пръчка се диференцира от тях, тя е съдникът, арбитърът, всепроницателният прорицател. Теорията й е напълно достатъчна, практиката е за простаците и тъпите бедни провинциалисти.
------
* Рай
------

Speculatio Quintus: Образование
Селската Пръчка не се нуждае от поучения, напротив, трябва да бъде отучвана от някои излишества, които са й в повече. Издевателства над себе си със свише образувание, за да покаже, че може да вирее дори сред буреняци и сноби, че изпъква над натегачите и подмазвачите без особени усилия. Какво писка органайзерът? Аха, днес пак е на чашка с микро- доцентката, а вдругиден макро- асисентът ще я води на домашно кино. За сесията ще трябват едно ягне и 10 литра скоросмъртница.

Speculatio Sextus: Социална среда
Приятели на Селската Пръчка са онези, с които спи, а останалите са й просто познати. Селската Пръчка избягва контактите с други Селски Пръчки, освен ако няма нужда да засенчи някой едва набол мухъл, за да затвърди социалния си статус пред самата себе си. На Селската Пръчка всъщност не трябват приятели, нито обожатели, а роби, защото само те са полезни, на разположение са по всяко време и на практика са безплатни. Щастливците, получили титлата "приятел" са длъжни да се съобразяват първо и единствено с намеренията на Селската Пръчка. Нима свитата и лакеите имат право на мнение и желания? О, престъпна ерес!

Speculatio Septimus: Нощен живот
Ловът е сложен безусловен рефлекс на Селската Пръчка, жизнено необходим наркотик. Осъществява го главно нощем, в задимени, шумни и пренаселени пространства. Bacillum Rusticus Femina предпочита пасивната засада, търпеливо изчаквайки жертвата да й предложи Амброзия и да я покани на ритуален танц. Bacillum Rusticus Vir залага предимно на активни действия и енергично разпръскване на феромони. Във всички случаи, демонстрацията е основен атрибут в ловната стратегия на Селската Пръчка. Празно нема. Освен пушката, след успешна акция.

Speculatio Octavius: Корпоративна култура (професия)
Селската Пръчка не упражнява професия. Тя няма нужда да се упражнява, понеже владее всичко, но обожава корпоративната авантичка. Това е причината да се изявява като професионално дърво. Селската Пръчка не работи, но не си клати краката, тя дава акъл на колегите си и съветва шефовете, поради което е перманентната ваденка. Идеалната работа за Селската Пръчка е "милионер в зелено" на някоя яхта в топлия пояс, но все още не е успяла да открие подходящи работодатели.
Селската Пръчка уважава и зачита корпоративните ценности (не, че ги знае), но щом са ценности, значи струват нещо.
Селската Пръчка уважава корпоративните порядки, защото все ще се намери някой луд да поеме отговорност.

Speculatio Nonius (Conclusio): Селска Пръчка гранд хепънинг
Какъв е ефектът от сборище Селски Пръчки от кол и въже, където не им е мястото?
Такъв!
Не са си на мястото: 200 килограмовите шкембенца, отишли да погълнат тава кебапчета с каса бира и да се изакат на въздух; тарикатите, помъкнали псетата си в нарушение на правилника на Национален парк; малоумните серсеми с кросови мотори, АТВ-та и маунтин байкове, смятащи че задоволяването на някаквите им сърбежи започва и свършва единствено с тях; имбецилите-спекуланти с коне и джипове, въртящи незаконен бизнес, изявяващи се като частни притежатели на обществена собственост; незаконният лифт, който именно татърка шкембенцата и скочобрите; сантиметрите пепел и разруха, кебапчетата, чалготеката, килограмите боклуци по пътеките (направо тонове, имайки предвид, че бившите им собственици са по-големи отпадъци); но най-много, безхаберието и безразличието на ония 3000-4000, които се качват с лифта в почивните дни, към едно природно богатство. Повечето от тях просто отиват да видят поредната атракция, която някой услужливо им е поднесъл на тепсия. Консумирайте, братя, а като го изконсумирате какво ще остане след вас?

Някои умозаключения:

Селската Пръчка всякога загрозява пейзажа и замърсява атмосферата с присъствието си.
Селската Пръчка я мързи до изнемога.
Най-важен за Селската Пръчка е материалният, а не духовният комфорт.
Единствено личната собственост на Селската Пръчка е от значение, общата е безпризорна, докато не я присвои.
Селската Пръчка се оправдава с несвършените от другите дела и в същото време ги обвинява за своите.

Как да се екипираме за планина

2009-08-01T12:00:00.001+03:00

Походник да се наричам...

2009-07-13T00:01:00.001+03:00

LOVE STORY (Taylor Swift) meets VIVA LA VIDA (Coldplay) - Piano Cello - by Jon Schmidt

2009-07-10T12:30:00.000+03:00

Oдъжден

2009-06-28T21:23:00.008+03:00

Чуваш го, защото си открехнал малкото прозорче към света. Магнетичната му сила те издърпва вън от черупката ти и просто минаваш през прозореца. Както червей, дъждовник или охлюв. А е толкова лек и спокоен. Напява ти живот. Призрак крачи по улиците, към гората. Уверено и методично. Иска там. Минава през пелената от сълзи като през копринени завеси. Капки попиват, стичат се, сливат се със сълзи. А на лицето ти сякаш усмивка, в чиито извивки се сбира морски вкус. Здравейте, вълни. Разни хора се крият под дървета, чадъри, спирки. Под откритата сцена цяло множество жужи, весело пищи и гайда. А ти се криеш под дъжд от въпроси и оправдания, но вдишваш с пълни гърди и усещаш истински. Не си съвсем сигурен какво, но знаеш, че е по-голямо и разумно от теб. Не искаш да спираш. Не бързаш за никъде. Намираш се точно където си пожелал, правейки именно каквото си искал. Няма кой да те прегърне, кой да се сгуши в теб, кого да обгърнеш, кой да те целуне, с кого да тичате хванати за ръце. Но теб те има и споделяш с Вселената. И пращаш любов към най-важните си същества. И ти е хубаво, малко тъжно - нали някой плаче. И ти е толкова топло (буквално), макар обувките ти почти да шляпат, якето ти да е подгизнало, косата ти да е на симпатични клечки. Знаеш за къде си тръгнал и накъде отиваш и всичко наоколо ти се струва най-естественото нещо на света. Романтично тъмно е. Забързваш съвсем малко, за да се качиш, дори подаваш ръка на бабата с торбите. Толкова уверен в себе си, че се усмихваш и се чудиш. Да, учуден, че се държиш човешки. Толкова си истински. Растенията дали благославят тази благодат? Навярно пеят химни. Слизаш, не си отиваш вкъщи. Нали натам си се запътил? Ресните на клепачите се докосват. Пляскат с ръце на изпълнението. Кадифено, въпреки височината и скоростта. Отваряш очи. Не ги търкай, не си в оня град. В сърцето на танца си, горе, на въздух, на открито. Послушай, погледай, пък извиси глас, впусни се в танца. Бъди пълен. Изпълнен.

Голям срам 2 и половина

2009-06-22T18:19:00.022+03:00

Изтърколи се още една година.

Това беше опитът ми за споделено преживяване от 21.06. миналата година.

***

Изтъркаля се още една.
Отново стегнах багажа. С нова раница и подновена екипировка. С по-зряло от очакванията ми поведение в планината. Всичко ставаше на шега. Ставаше. Хмм, поройна му работа.
Имаше спънки, естествено. Благодарение на тях началото беше отрезвително. Някакво момиче се впъхна някъде помежду настоящето и бъдещето ми. Хванах се на уроци по шофьорско майсторство. Повериха ми лидерска позиция в професията. Всичко това внасяше константно напрежение, моменти на колебание и крайно безразличие към заобикалящия свят. Започнал съм да побелявам, така разправят. Но наученото си заслужава. Разделих се с известна част от досегашния начин на живот. Не е лошо. Различно е.
Две неща неимоверно продължават да ме спасяват: вярата и танците. Факт! В моментите, когато не вярвах в нищо и нищо не ме интересуваше, вярата незабележимо ме избавяше. Развиделяваше съзнанието ми с мелодичния си топъл зов. Събитие надчовешко, като изгрева на Слънцето. Дори и смазан психически и телом изтощен, танците връщаха усмивката ми и ме мобилизираха за още, връщаха ми желанието да продължа, мотивираха ме да бъда активен. Социалната среда там ме разтоварваше, без да прехвърлям собствения боклук на останалите. Там съдбата ме срещна с едно вълшебство. Лудетина! Погъделичка мухлясалия поройник. Леле, колко ми напомня на братлето (другия истински поройник известен на науката, хех)! Дух и жертвоготовност; обич и топлота; и дете, дете с всяка усмивка и сълза. Уплаших се, ама и как да не. Да не прекърша цвета с моите тъмни пропадания. Побоях се от примера, който бих давал. Пример за какво? Затварях очи да не гледам цвета, запушвах ноздри да не вдъхвам аромата. По-добре да се задуша, отколкото да задуша тази душа. Криех се зад сарказъм и остро-глуповати закачки. Отново се преструвах на 17-годишния глупчо, на когото уж нищо не му е ясно и от нищо не отбира.
И всичко се отразяваше в душата. Болката се изливаше в сърцето и ума. Реална, като да си забодеш игла в пръста. Мятах се в съня си. И спрях. Просто спрях. Потоците към и от мен. Спрях да се притеснявам дали върша нещо насила. Да търся правилните похвати. Исках да съм. Да бъда. Just. Fair. Even. Without fear.
Започна да се получава. По мъничко. Умният шофьор не участва в ситуации, той ги избягва. Въздействието в танца е във вживяването. Да не се правиш. Да го направиш.
Тъй неусетно се търколи колото на времето и се натъкмиха условията да замина за Карлово.

Предизвикателство първо: влакът пристигаше с час по-късно - в 10:50.
Причината: най-вероятно съкращаване на линиите, защото първо отидохме до Пловдив и след това се върнахме към Карлово. Не ми се мисли за пътуващите до Бургас.
Урок: Този път закусих във влака. Опуках три банюнги. Не ям сутрин. Почти насила го направих, но в планината ритъмът на живот е различен. Трябва ти енергия. Не се ли храниш навреме, усложняваш си живота, дори го застрашаваш.

Настояще
В 10:52 слязох на перона и тръгнах надясно от гарата и по първата пресечка вляво - "Александър Стамболийски".

В минало време
Също не успях да нацеля най-точната улица "Васил Левски" (естествено), а бях свил доста по-вляво - по "Васил Караиванов". Усетих се по някое време и свърнах вдясно, търсейки любимата чешма с чучури в посоките на света. Всъщност са няколко. Едната се намира малко по-нагоре от площад "Васил Левски", на едни 6 кьошета :)

Справка: В района е и къщата на Райно Попович, на скулптура Иван Лазаров, Бухаловия хан, която днес е център за занаяти.

Снимка от сайта на Исторически Музей - Карлово

За незапознатите и за наблюдателните, именно тази къща е кръчмата, в която се събираха табладжиите в "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Уникален филм. Това, което ме радва още повече е, че е копродукция. Български, ама не само - човешки.

Настояще
Нещо в мен говореше, че тази улица също води до площад "20 юли". 20-и, 20-и... Защо 20-и?

Справка: Трагичен шест месечен период от историята на Карлово, изпълнен с много жертви и разрушения по време на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. На този ден се отслужва панихида пред паметника на жертвите. По време на Страшното - дните около 20 юли 1877 година, когато в освободения град Карлово се връща турски башибозук и избива цялото мъжко население, икона Света Богородица от 13 век е пазила гражданите, потърсили спасение в храма "Свети Николай". По нея ясно личат следите от турските ятагани, оставени при напразните опити иконата да бъде посечена при нашествието на башибозука по време на Страшното.

Снимка от сайта на Исторически Музей - Карлово

Продължих напред и нагоре. Съвсем буквално, естествен наклон на улицата. Радвах се на имената на улиците: Земеделска, Бенковска... но радостта ми бе издухана от смехотворното казино по пътя. Все едно ме удари гръм при ирационалната гледка на цигански катун на връх Вихрен. То поне да мязаше на казино... по-скоро префасонирано квартално барче от средата на 90-те на миналия век от миналото хилядолетие. Поувлякох се.
Минах покрай площада с паметника на Апостола. Точно под площада са Историческият музей и църквата Свети Николай, където е гробът на Гина Кунчева. Същото онова ДиваНели, дето се намърда в битието ми (с моя помощ :), ме опроверга, че географският център на България не бил в Карлово, както бях писал в дневника на похода, ами около х. "Узана" или по-точно на 42*45'58" северна ширина и 25*14'18" източна дължина - на 25 км от Габрово според сайта на БТС. Я питай ти старите баби какъв е оня странен бетонов блок до църквата, разположен по средата на квадрат от празно пространство. Градската легенда гласи, че с него е отбелязан истинският център на България, където не се кръстосват някакви бездушни математически формули. Хмък!
На следващата пресечка май беше, погледнах вляво, а-а ето ми я чушмата. Само отбелязах и продължих. Кръстосахме саби с "Генерал Карцов". На запад се намира и къщата-музей на Апостола. След още малко, наистина стигнах централния площад и продължих по "Водопад"-а. Някои хора ме гледаха странно, но кой друг поройник би минал през центъра с втъкната в пояса брадва като хайдутин? Как кой, другият поройник, който през 2001-ва се озова на Централна ЖП гара в София не с една, а с две (едната мойта, естествено).
Обичам я тази улица. От няколко години е пешеходна зона. Малко по-нагоре е любимото ми място за нощувка - туристическата спалня или Чайната. Над нея е туристическият информационен център, който винаги е затворен, може би, щото все в събота и неделя минавам оттам, хех. След това е фабриката "Карловска коприна". Дясната част на улицата е прекрасен парк, някъде там един дънер е оформен като трон. Приказка.
Стигнах си изходния пункт с табелите и джанката (ех тая джанка, беййй) в 11:20. Стотина метра напред е ВЕЦ-а, а зад него е и живописният водопад Сучурма (су - вода, чурум - летя, хвърча според Мерсия Макдермот; не открих турска дума "чурум"). Хванах пътя по стръмната пътека и след 15 мин. пред мен изникна портата на Национален Парк "Централен Балкан" и символизиращата го мечка. Минах под арката и с усмивка хвърлих поглед през лявото рамо към надписа на скалата.

В минало време
Засякохме се с група туристи, които се чудеха къде се катеря там вляво от пътеката. Е как къде, по жълтата маркировка, следвайки надписа "Добрила". Изкатерих се на някакво хълмче - изключително живописна гледка. Пътеката зави вляво и беше осеяна с безброй отклонения, но тази година, за разлика от предишната не бях забравил картата, та имах относително спокойствие. Отново започнах да се изтощавам. Пак не бях закусвал и организмът ми едвам прие 3 праскови. След около час пътеката изви вдясно. Разминахме се с мъж и жена, но не ги попитах за пътя, макар отвътре да напираше. Продължих и мернах раница - пред мен имаше група хора. Те катереха нагоре, леко вдясно, докато пътеката, която следвах взе да се спуска долу ниско. Картата не ми помогна, маркировката изчезна. Нещо ми подсказваше, че това не е пътят, а пастирска пътека. Тръгнах обратно и нагоре, по примера на хората, които зърнах за миг. Някаква шипка ме сдърпа, оплетох се в треви и лепки, но все пак излязох на малко хълмче и продължих. Не след дълго настигнах спасителите си. Бяха насядали по една поляна и обядваха. Отидох при тях, поздравих и хапнах още няколко праскови, макар вече съвсем да не ми се ядеше. Чувствах същото изтощение като миналата година. Попитах за пътя. Най-възрастният ми обясни как да се оправя, защото пътеката се губела. Продължавам по ръба нагоре, после леко вляво покрай брезова горичка и там пак нагоре. Ходих, оглеждах, ама не успях да се оправя и ги изчаках. Оказа се че доста трудно щях да се оправя сам, а времето напредваше. Вече бяха минали повече от 4 часа, а още не бях излязъл на разклона за Добрила и Амбарица. Изкачихме ново хълмче. Имаше крави. Това означаваше едно - кучета. Водата ми беше свършила и започна да ми става лошо. Подочух, че говорят за някакво изворче до заслона където се разклоняват пътеките. Надявах се да го намерим и да има вода. Започнахме да се спускаме - добре, че не бързаха. Наистина нямах време, но иначе сигурно бих издъхнал някъде. Естествено, малко преди заслона се появиха и кучетата, но сега бяхме много и не посмяха да ни нападат. Въпреки това, стиснах брадвата - знае ли човек. Отминахме без произшествия. След няколко минути пъкна и самият заслон, преустроен в пастирска колиба. Намерихме и извора - пих до насита и попълних запасите. Все повече се разколебавах дали изобщо да се опитвам да ходя до х. "Левски". Оттук до х. "Хубавец" и умрял можех да се оправя. Хората, които ми помогнаха, също ме посъветваха да не рискувам. Рекох, че ще решавам като стигна кръстопътя. Пожелахме си успешен път и поех по моето отклонение.

Настояще
Продължих бодро. Бях си разпечатал участък от руските военни топографски карти на района. Извадих листа и сравнявах маршрута ту с него, ту с картата на ПСС. Току през малки интервали достигах до някой от ориентировъчните обекти по маршрута:

Първата чешма и тръбите за рая и ада - 8 мин.
Пейката с изглед към Карлово и върховете в района - 9 мин.
1-и мост - 6 мин.
Прохода между скалите - 11 мин.
2-и мост - 6 мин.
3-и мост - 4 мин.
Пещерата/табела "Падащи камъни"/клон на ВЕЦ Карлово - 4 мин.
4-и мост/разклон за х. "Равнец" - 6 мин.
5-и мост и каменните свлачища - 13 мин.
6-и мост/втората чешма - 9 мин.
7-и мост - 15 мин.

В 13:10 бях в двора на х. "Хубавец", т.е. 1 час и 50 мин. от изходния пункт. Седнах на любимата си пейка и започнах да вадя манджа. Тря-а се яде. Инак, енергия - йок. До мен седнаха мъж и жена и си говориха, че са се качили за 3 часа. Уау! Дори да снимам всяко вирче и да съм с тежка раница, пак не бих го взел за повече от даденото в картата на спасителите време 2 часа и 20 мин. Хижарят, съименник, разнасяше манджички, но аз предпочетох доматите и домашния хляб на Пантелеи (оставен ми толкова благородно). Появи се и хижарката - Дора. Разменихме 5 приказки и се разбрахме да си поговорим вечерта като се върна. И ето как, след тези няколко реплики, мъжът ме попита дали водя групи. Да. След това за маршрута. Изведнъж от невзрачен младеж се превърнах в източник на ценна информация. Надявам се да съм им бил полезен, защото някои неща бях позабравил - най-вече за района х. "Дерменкая" - х. "Козя стена".

Предизвикателство второ: Накапах с малко зехтин гащите - голяма работа че нямам други, нали съм в планината. Пък за слизането... утре щу му мисля тогава. Сравних двете карти. ПСС-арската поразително следваше руската. Ах, хитреците... Но на братушкия папир разстоянието между втората чешма и хижата беше твърде голямо според мен. Както и да е, нормално е да има умишлени неточности, нали са военни, ха-ха. Прибрах багажа и в 13:35 продължих. Голямото хижарско куче се беше отвързало и доприпка. Много сладък черен овчар. Как да не му се израдваш. Като взе да ми скача да ме целува... Е, вече съм омазан до ушите - няма от какво да се притеснявам. Гадинката му, синджир късал на 2 месеца, а май всеки две седмици кичат с нова каишка. Мило същество.
Причината: Правех се на тарикат, защото налях малко зехтин в една чушка, която се спука и протече
Урок: Хитреците обикновено си патят от хитринката.

Леле колко е красиво покрай Голямата река - букова гора, зеленина и прохлада. И като пеят ония ми ти птички, за разлика от другата пътека, покрай Малката река, където е мъртво тихо. Неусетно стигнах х. "Балкански рози" - има-няма 40 мин. Много се учудих, че на картата бяха отбелязани 1 час и 30 мин. В справочника за туристическите хижи си пишеше таман 40 мин.

1-и мост - 15 мин.
2-и мост - 7 мин.
3-и мост - 3 мин.
4-и мост - 12 мин.

Изцяло са реиновирали старата хижа. Прегледах някаква доста объркваща карта-рисунка на района и си продължих.
След по-малко от 15 мин. минах по много хубаво дървено мостче. Отбелязах табела с жълта маркировка, сочеща на север - Казаните. Какви пък ще да са тия казани? Видях пред себе си един човек да се гласи да снима нещо. Приближих. Аха-а-а, ей го един казан - много живописни вирчета с прекрасен зелен нюанс. От мъжа разбрах, че големият казан е малко по-назад. Нищо, ще го скивам на връщане.
След 10 мин. минах по още един мост, а след още 5 мин. ми се стори, че има отклонение на северозапад. Сравнявах с каратата - ако това е първата немаркирана пътека, трябваше да съм минал два притока. Май бях. Смело вляво. Много красиво - точно покрай реката. Но само след 5 мин. пътят свърна на изток, прецапах рекичката и се върнах на маркирания път. Нищо, напред и нагоре.

Предизвикателство трето: След нови 10 мин. отново имаше отклонение на северозапад, точно преди табела, указваща посоката към х. "Левски". Брех, това би трябвало да е втората немаркирана пътека. Тя май върши по-добра работа. В началото пътят се различаваше ясно, имаше следи от копита и купчинки отпадни конски продукти. След около 15-ина минутки, обаче, пътеката изчезна. Ей така. Брех! Поглед околовръст - тц. Нема никой. Разпъвай картата. Дам, ей я хлътналата част на картата. Ами значи все по нея на север. Хубу, де, ама и пътеката трябва да е тука някъде. Със сигурност напред и нагоре, т.е. на север-североизток. Облещил очи на 8 се въртях като пумпал. Опа, някаква космата кафява топка направи два скока зад онова напряко паднало дърво. Или бяха две топки, не по-едри от дребно псе. Псе ли казах? Много бързо в едната ръка се озова пръчка, а в другата - брадвата. Никакво движение повече. Странна работа. Стори ми се че чувам някакви страни звуци, наподобяващи "хррп-хррп". Баф мааму. Да е заек - едро е за заек; да е диво прасе - да са били малки, но доста скокливи бяха; най-вероятно са кучета някакви, но потънаха вдън земя. Продължих си пътя, така де - посоката. Минах покрай много интересно дърво с елипсовидна дупка в ствола, на метър над земята. Очевидно бяха две сраснали се дървета. Тъкмо се бях обърнал да го зяпам, току на 50-ина метра нагоре пак скокна кафява топка и пак изхррпка. Наострил всички сетива предпазливо поех нататък. Отново излязох на ясно различима пътечка, дори имаше много стара и избледняла зелена маркировка. Вече не би трябвало да има страшно. Отляво се чу вода - да има го това поточе на картата и е по протежение на посоката, която ме вълнуваше. По-интересна беше другата маркировка. Малко преди да изляза от гората, дърветата от двете страни на пътечката бяха толкова гъсто изписани, все едно гледах ографитените софийски стени и спирки. Колко ли време и джобни чекийки са похабили местните калпазани. Значи път оттук има, дали е Пътят, ще се разбере след малко. Да, той беше. След няколко минутки в 15:30 изскокнах пред табела обозначаваща резервата "Стара река" и разклонения за х. "Добрила", вр. "Ботев" и х. "Левски". Пък аз съм ползвал лятната пътека. Ясно. Бяха минали към 40 мин. откак бях хванал отклонението, горе-долу колкото относително бях изчислил. Т.е. бях спестил около половин час. Седнах на поляната - те пък се ширнали едни тучни ливади. Замириса на животни - видях ги малко по-нагоре - хора и коне. Много ясно, ако тия пасбища не се използват, кои. Прегледах си картите, огледах върховете: Голям Купен, Кръстците, Костенурката - великолепна гледка. На север се виждаха и маркировъчни жалони - всичко точно, кой беше казал, че се губела пътеката. Вляво стърчаха каменните кости на разрушени постройки, най-вероятно бивш подслон на пра стари пастири. И на поляната от другата страна на Купена имаше. Очевидно районът се използва от време оно.
Причината: Човек трябва да изпитва възможностите си.
Урок: Никое предизвикателство не е по-ценно от живота.

Поседях няколко минутки па си хванах пътя. Над Купена както обикновено се въртяха намусени облаци. Подухваше много приятен вятър. Жалон по жалон вдигнах малко височина. Обърнах се назад и видях брезентов навес, опънат покрай едра скала. Там където бяха конете и хората. Откъм заслона се чу лай, но само толкова, все пак имаше човек, който си наливаше вода малко над и вляво от заслона - определено безценна информация. В североизточна посока видях стадо крави, без кучета. След 30-35 мин. подминах нов разклон за вр. "Ботев" и х. "Добрила". Леко вдясно от мен, на височко борче се мъдреха още няколко указателни табели. Нагоре по пътя в широк периметър се бяха чучнали още. Верно на това животно най-подхожда нарицателното "добитък". Уникално тъпи животни. Само да ги доближиш и почват да мучат, все едно са видели гявол и се пръскат във всевъзможни посоки, сякаш бомба е паднала. Майната им. Излязох на хълмчето. Посоката се изместваше на юг, подсичайки околните върхове. Приятно е да ходиш по равно на височина над 1700 м, а край теб да се е ширнал Балканът.
Отдалече виждах огромна ивица, пресичаща пътеката. 15 мин. по-късно я достигнах. Представляваше широко не повече от 5 метра свлачище. Ще видим как ще го минаваме след месец. След 5 мин. си налях вода от изворчето, отбелязано на картата, а след още 10 достигнах завоя - пределна видима точка от местността "Платнешки ярове" и маршрута ни от х. "Амбарица" към х. "Хубавец". Дерето на юг се зовеше "Хубавеца". Имаше табела за х. "Добрила". Далеч напред се виждаше традиционното стадо овце, което си циркулира из този район. Часът бе 16:40, т.е. за около 2 часа и 20 мин. се бях домъкнал от х. "Балкански рози" през прякото отклонение. Значи, таман 3 часа. И още поне 2 от хАмбарица – бива. При хубаво време ще има време и за снимки и за минаване през х. "В. Левски". Хех, там може и да се засечем с 6-ти лъч :), но те едва ли ще стигнат толкова рано. Извадих биноклото да разгледам пейзажа. Дам, няма грешка. А, ей го и един от песовете – така небрежно се разхожда на работното си място. Дано си нямаме проблеми през юли. Потърсих обхват. Има, то при тоя изглед към Карлово, как иначе. Този път не звъннах първо на мама. Май за първи път ever. Така го усетих, но пък тя ме намери малко след това, точно там където първоначално опитах и нямаше обхват. Така са майките, намират те и накрай света. Помотал съм се към 20-ина минутки – оглед на района, разговори, почивка. Туй то. Малко след 17:00 ч. хванах наобратно. Исках да се върна през х. "В. Левски", а времето си напредваше.

В минало време
Започна да ми прилошава. Извадих няколко виолетки, защото едва ли бих могъл да поема нещо различно от течност. Така няколко пъти редувах вода и бонбони. Маршрутът беше много приятен – пътеката подсичаше и се движех почти през цялото време по равно. Няколко поточета я пресичаха – отново пих прясна водица.
След незнайно количество време, но по-малко от час, достигнах познатия разклон за х. "Амбарица" и х. "Хубавец". Нямаше място за колебания, бяха се събрали облаци, започна да духа и да се застудява, а завоят в посока х. "Левски" изглеждаше непостижимо далеч. Тръгнах си надолу. Бях се по освестил малко. Отново изпях няколко песни и за моя радост облаците отново се отдръпнаха за малко. Нямам спомен как съм се смъкнал по стръмната поляна до разрушената постройка и ръба на гората. Знам, че някъде долу имаше крави и хора, които се заиграваха да таманят едно теленце да бозае. От тях разбрах, че надолу има само едно куче, което не било много лошо. Дано. Тоя път реших да си диря маркировката, която се оказа все по ръба на гората и в някакъв момент хукна смело надолу. Малко преди това песът наистина ме по залая, но не беше стръвен. Потроших си краката докато се смъкна на косматата поляна, на която миналата година се залутах и тръгнах покрай реката. Вярно оттам е по-хубаво, макар да няма път. Този път пресичането на другия бряг беше детска игра. Оттам до х. "Хубавец" не знам какво се е случвало. В хижата ядох боб с лютиво-кисела подправка от накълцани треви и чушленца (много добра), полафихме с Дора и си легнах да спя.

Настояще

Извора – 10 мин.
Деругата – 4 мин.
Разклона за вр. "Ботев" – 8 мин.
Табелата обозначаваща резерват "Стара река" на ръба на гората – 15 мин.
х. "Васил Левски" – 40 мин.

Предизвикателство четвърто: По едно време включих автопилота. Хижата се виждаше още горе от хълма, вдясно, т.е. на изток. Минаването през гората ми подейства успокояващо. Не бях така изтощен като миналата година, но краката ми доста се измориха. Обкрачих една пейка пред хижата и ориентирах картата (осеверих я, иначе казано). Мдам, табелите, които виждах указваха посоките, както предполагах, макар да не виждах надписите. Имаше разни чужденци и нашенци, палаткаджии-огнепалачи-и-най-вероятно-барбекюджии. Споменах ли, че през цялото време бях нахлупил сламена шапка с широка периферия? Не? Е тъкмо с нея покрих лицето си след като се опнах на пейката. Надигнах се с нежелание след 15-ина минутки и си хванах пътя в 18:37 ч.
Причината: Липсата на движение в ежедневието, недостатъчна подготовка, прекалено големи цели и желания на всяка цена.
Урок: Внимавай с надценяването на възможностите си. Шофьорът трябва във всеки един момент да следи за обстановката на пътя, да анализира информацията и след това да действа адекватно според ситуацията.

1-о дървено мостче – 8 мин.
2-о дървено мостче, леко прогнило и отклонението с немаркираната пътека – 23 мин.
предишното ми отклонение с маркировка за посоката от тази страна – 4 мин.
мост, който се вижда от високото и с отклонението се изпуска и разбирам защо – доста прогнил – 5 мин.
4-о хубаво дървено мостче, преди казаните – 7 мин.

Намерих и големия казан, както ме упъти човекът на отиване – много е красив. В 19:36 ч. се домъкнах на хижата, този път минах през двора, защото не ми се газеше калта на идване от х. "Хубавец". Таман за 1 час, ама и с моето влачене нямаше как да е иначе. Пресмятайки се оказа, че с прякото отклонение по немаркираната пътека съм спестил 20 мин.
Някаква бабка си дялкаше пръчка. Поседях 15 мин. на пейка пред хижата, па си хванах пътя. Малко остана все пак. Тъкмо да изляза от двора на хижата, схема на района ме привлече – беше уголемен фрагмент, много наподобяващ руските карти. Отдолу се мъдреха излетни маршрути. Х. "Балкански рози" – х. "Амбарица" – 5 ч. Интересно.
След 5 мин. минах по първото метално мостче. След още 10 – второто. 5 мин. по-късно намерих тайното зарито съкровище – гроба на баба меца стръвница. За него ми спомена Недкова още на първия ми поход, когато спахме в х. "Левски" и бързахме за Карлово. Бях го изпуснал, както бях направил и сега на отиване. Много странна работа, при положение че се намира встрани от пътеката и не е малък. Нейсе! И аз да го видя след 8 години. Прекосих за трети пореден път реката по мост. Четвърти след 12 мин. и последния – пети – след 18. В 20:30 се върнах в х. "Хубавец", точно след 7 часа и почти 9 и половина от гарата, защото оттам си е бая път до водопада.
Пазарих крем карамел и чай от адаша. Книгата „Записки по детско планинарство” и боб чорба, естествено, с любимата подправка. Пийнах, хапнах, пак си поговорихме с Дора, която беше така добра да ми връчи едни джапанки. Излязох на външната чушма, навлякъл панталона против дъжд, защото нямаше какво друго и си препрах озехтинените гащи, а след тях и ходилата. Благодат е тая студена водица за морни крака. Прибрах се в стая 3 (предните два пъти, както и на самия миналогодишен поход спах в 6-та) и се хоризонтирах.

В минало време
На сутринта забързах към Карлово, по пътя се чух с М&Мs (Милен и Мариана). Естествено и с мама. Минах през къщата музей, взех си тениска с лика на Левски и бегом към автобусите, малко по надолу по улицата покрай пазара. Имаше време до следващия и се намъкнах в едно много симпатично дървено кръчме срещу спирката, където ядох уникално вкусни чушки бюрек, сервирани както си требе - без кисело мляко, защото им се слага оцет. Аман на всичко да слагат кисело мляко! Натоварих се, след 40-50 мин. стигнахме в Карлово и се видяхме за бързо с младежите в „Пожарната”. Оттам към автогара „Родопи”, софийския бус и след около 2 часа се смъкнах на хотел „Плиска”. Прибрах се поизцеден, но зареден с хубави емоции.

Настояще
На сутринта се надигнах чак към 9 (тъкмо да освободя стаята), оправих си леглото, сгънах одеялата, пих един чай, сбогувах се и рипнах надоле поосвежен в 9:24. След 70 мин. бях на пейката, откъдето говорих с мама, с още тоя-оня и се чувствах много неловко, когато ме разминаваха разни туристи. Тоя па какво го е извадил тоз телефон насред тая природа. След още 20 мин. излязох на портата на парка и реших да хвана дясното отклонение, което бях напълно убеден, че ще ме изведе пред къщата-музей. Нещо такова. Смъкнах се в периферията на града, свих вляво покрай някакво мини-маркетче на ул. "Опълченска", след това веднага вдясно по "Тодор Каблешков", отново вляво по "Кирил и Методий", откъдето видях общината и поех вдясно по "Криволак", която ме изведе точно на пешеходната пътека за къщата музей, в 11:10. Чудно, стигнах за 1 час и 45 мин. въпреки по-бавното темпо. Естествено, влязох, поразгледах, напазарих туй-онуй и се отправих към автогарата по "Васил Караиванов". Там отдясно тръгват автобусите за Пловдив, а както по-късно разбрах и софийският, който е единствено в 12:00 в неделните дни, спира на същото място, но от другата страна. Продължих си надолу, до една доста интересна чешма, където за всеки случай питах за посоката. Вярната е, поне една от възможните. Така след 20 мин. вече имах билет и в 11:30 пиех някакви Cappy-та в кафененце до гарата.

Предизвикателство пето: Обадих се на ДиваНели. Побъбрихме си. Така да ми се радва това дете, а аз не разбирам какво му се случва. Тя иска просто да съм момченце, защото тя е прекрасно момиченце.
Причината: Как да бъда, като се възприемам преди всичко като същество, което търси съществата зад онова, което вижда и копнее да се докосне до тях и с тях да общува? Не с всеки усещам връзка. Някои момичета ме докосват, все едно сме се познавали и преди и ми е особено приятно да съм близо до тях. Определено има какво да си кажем и да научим един от друг. В някакъв момент, обаче, връзката избледнява и се губи и всеки поема по своя път. Това за мен е естествен процес. Затова се опитвам да не допускам никого твърде близо до себе си, защото ще му причиня страдание, всъщност, ще страдаме и двамата. Сърцето ми не принадлежи на никого, то си е мое, както и не желая чужди сърца, те са ми непознати и далечни. Но се разтваря, това момичетата не разбират правилно. Любовта не е влюбване. Любовта е саможертва. Да се жертваш в името на нещо или някого, защото нещо вътре в теб те кара да го направиш. Е, ми, любовта, де. Трудно ми е да търпя човек покрай себе си, имам нужда от повече, един ми е малко. Може би ще загубя едно прекрасно приятелство, всъщност най-близкия си човек в момента. Но и с него взех да губя връзката. Остава ми мама, но тя няма да е вечна. Вярата. Че Вселената е разумна и организирана.
Урок: Първосигналната реакция е в повечето случаи неразумна. За да запазя едни отношения, ще трябва да влагам колкото е необходимо, въпреки всичко.

Автобусът пристигна за 2 часа и половина. Натоварих се на градския транспорт и се прибрах.

Предизвикателство шесто: Имах малко време до мандолинния концерт в 20:00 ч. в Борисовата градина, част от дните на италианската култура и се поразрових в нета. Ай стига бе! Другото светло същество ми беше писало, та дори ми беше дало и телефонния си номер. Имах чувството, че сънувам. Човек, който почти не борави с интернет, а се вълнува от създанията в най-чистия им вид.
Причината: Веднага се обадих, имах нужда да видя усмивката й. Оказа се, че най-близката й приятелка погнала при писането – съдба. Съгласиха се да дойдат.

Концертът беше много приятен. Точно преди влошаването на времето да го прекъсне, станах свидетел на уникално събитие. Свиреха пиесата „Привечер”, от непознат ми руски композитор. По време на изпълнението небето зад откритата сцена започна да става оловно-сиво, духна няколко пъти от оня вятър, вестителя на бурята. Тъкмо отшумя и последният акорд, прогърмя и заваля. Ех, красота! Хлапетията дойдоха малко по-късно, точно в големия дъжд. Бяха намерили още едно момче и момиче. Сладури. Като се по изваля отидохме в една малка рок-кръчма около Ректората – еха-а-а, не знаех, че още има такива. Получи се много приятен разговор.

Урок: Как да постъпя, когато отново усещам някаква връзка с това мило същество? А с другото? Този урок още не съм научил, а не е като да не са ме късали на него…

Глас народен, глас Божий

2009-06-09T18:25:00.009+03:00

или докъде води мълчанието…

Минаха едни избори, други идат. Този път има ден за размисъл, два – все ще се намери време в задъхващия се живот. Едно нещо изключително много ме подразни – нямаше лесно достъпна информация за това какво ще представляват бюлетините и как точно ще се гласува с тях. Поне интернет страниците на по-активните партии можеха да публикуват полезна информация и препоръки. Ако такава има, поправете ме и ми я покажете. До тогава:

Цифрите

за евродепутат от страницата на
1. Избирателна активност за страната: 37.49%
Коментар: Спрямо предишните избори, гласувалите са повече, което е напредък. А може просто много - от онези, които не гласуват - да са загубили неравната борба с нечестния живот.

2. Резултати за страната:

ГЕРБ – 24.48%
Коалиция за България (БСП) – 18.59%
ДПС – 14.21%
АТАКА – 12.01%
НДСВ – 8.00%
Синята Коалиция – 7.99%
ЛИДЕР – 5.73%
Зелените – 0.72%

Анализът

Както писа Григор, най-притеснителен е резултатът на ЛИДЕР, а на мен ми е интересно да разбера къде се намират червените бабички и кои са мангалските райони (гласували за дупесарите).

Мангали: Благоевград, Бургас (по равно атакари), Къдржали (много мангалски), Пазарджик (и с много червени бабички), Разград (много мангалски), Силистра (много мангалски), Смолян (и с много червени бабички), Търговище (много мангалски), Хасково (и с много червени бабички), Шумен (много мангалски)

Червени бабички: Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик (и много мангалски), Перник (сериозно присъствие на ЛИДЕР), Плевен, Пловдив, Сливен, Смолян (и много мангалски), Софийска област, Стара Загора, Хасково (и много мангалски), Ямбол

Има едно подобрение: гласували са повече. Още по-добре щеше да е активните хора да са по-организирани и целенасочени, но началото е поставено, което е успех.

Размислите

Вече знам някои места, които ще се постарая да избягвам и където ще бъда много внимателен.

По-важният въпрос е, не дали, а за кого ще гласувам на вътрешните избори. Няма да е за същата група ентусиазирани и активни хора, защото те нямат шанс за момента. Резултатите го потвърждават. За мангалите няма да гласувам по подразбиране. Вкъщи си нямам червена бабичка. Обмислям геноцид над умопомрачените рецидивисти, които не приемат лекарствата си редовно. Остава един логичен избор, подсказван от здравия разум. Но този избор поставя още един много голям въпрос:

С кого ще се коалира въпросният избор?

Възможните отговори са доста обезпокоителни с оглед на резултатите от по-горе. Със сигурност няма да е с мангалите. Крайно нежелателни са и червените бабички (няма ли да измрат най-накрая!). Алтернативите са слаби. Тройната коалиция затвърди баснята за орела, рака и щуката. По този начин, ситуацията е много деликатна. От една страна – няма ясно изразен водач, който би могъл да се коалира и с много слаб партньор; от друга – липсва приемлив средняк, който би гарантирал мнозинство.

Именно затова приканвам всички привърженици на очевидно губещи страни, да гласуват за най-силния в момента, защото от другите вече се опарихме. Той може да се окаже по-читав. Но ще му трябват още 15% както и партньор с поне 10%, за да имат поне 10% повече от мангалите и червените бабички, които безкрайно се обичат и тъй като са постоянно отхвърляни от разумното общество, отново ще се съберат, за да му наложат насилствено правото си на място в него и най-вече, да му го натаковат в таковата.

Приятели, лесно е човек да мрънка и да се оплаква. Мнозина свикнаха на лесното и да получават наготово и стоки, и услуги. Кога изсъхна живецът? Къде потъна активното отношение? Гражданската отговорност, не само личната? Направете едно малко усилие, което, така или иначе, няма да ви струва нищо сега, но което би могло да ви спести много. Още повече, че ще има възможност за електронно гласуване (от вкъщи). Гласувайте. Разумно.

Ето защо:

Клиповете са взети от Metafrasi.org

Пробуждане

2009-05-25T05:00:00.007+03:00

Събуждаш се посред нощ и нещо в гърдите ти думка. Иска да му отвориш, защото вероятно се задушава. Лежиш по гръб и телефонът ти изписква. Онова в теб трепва, някак по-особено, сякаш за по-малко от миг се стаява. Страх те е. Страх те от вестта, която си получил. Страх те е, защото чувстваш, че си отнел живот, живот, доверчиво положил любовта си в ръцете ти. А ти не си успял да я понесеш. Дотегнало ти е, уплашил си се, предал си се и си ги изтръскал, все едно е полепнало нещо по тях. И нещо наистина лепне. Обръщаш ги. Треперят. И виждаш как кръвта изтича между пръстите ти. С нея и живот. Гърдите ти се свиват още повече и онова дето думка извътре, и то се свива. И сякаш замира отново, този път все едно е пропуснало няколко мига. Вдишваш и те връхлита паника. Що сторих! Господи, що сторих? Познал си безлюбието. Най-страшното от страшните дела человечески. И вече не си на себе си и се мяташ по-диво от затворника в тебе. Сгрешил си. Мисъл просветва за секунда и се решаваш. Поне този път. Обличаш се, скачаш в обувките и се измъкваш едва чуто. Навлизаш в нощта и вдишваш наситения с озон въздух. Скорошната буря се е изместила в душата ти. Пресичаш безстрашно огромното шосе. Поне това се осмеляваш. Не е никак трудно - в средата на третия час почти няма движение. Вмъкваш се в гората. Тъмният и притихнал лес. Мракът поглъща въшността ти, както егото е погълнало същността ти. Крачиш енергично, но бавно, защото не виждаш пътя пред себе си. Но знаеш, че го има, защото си минавал по него по светло. Много пъти. И все пак не стъпваш така уверено. Оглеждаш се, ослушваш се. И ходиш. Не било толкова тудно да направиш нещо смело и необичайно. Излизаш на другия път, там вече се прокрадва малко електрическа светлина. Взираш се напред, да не би да има някакво препятствие в далечината, а не се сещаш, че са по важни онези току пред тебе. Вървиш. Нататък. Защото имаш цел и знаеш, че ще стигнеш, но не знаеш какво те очаква по пътя. Хряс! Убиец! Закъсняла реакция. Като излишно, необработено движение. Гадинката, как да я видиш в тази тъмница, като си се разбързал, че инак ще се пръснеш. Молиш Твореца да те води така, че да не нараняваш никое живо същество или поне, колкото е възможно по-малко. Излизаш от гората, пресичаш друго шосе. Пусти улици. Навярно само нечисти сили върлуват по това време. Стигаш вратата. Отключено е. Влизаш енергично, защото знаеш, че тук е единственото място, където мошеш да измолиш спасение. От своя Учител. Заставаш до мястото, където почива и се взираш в тъмното небе, в белущукащите точици. Запяваш. Нещо мръдва до левия ти крак. Извръщаш глава към бял котарак. Гледате се малко без да прекъсваш песента. Живинката се претъркулва няколко пъти в умиление. Хубаво й е. Господи, дано и на теб да ти е хубаво. Песента свършва и се появява и писана. Тъмна, със светли петна тук-там. Сборичкват се. Прегръщат се, скубят се и се хапят. Без омраза. После се шмугват сред цветята. Котешка им работа. Котката очевидно знае как да бъде котка. Не знаеш дали винаги е знаела, но се е научила. А знае ли човекът как да бъде човек? С цялото знание, което притежава, с всичко, което е преживял? Знае ли, или се сбърква все повече от толкова знание? Объркан си. Свеждаш глава и заплакваш. Колкото да застане по една сълза на ръба на клепките и да се стаи. Да ти прошепне, че не си дошъл на това свято място, за да внасяш мъка и болка. Припомняш си колко е необятна Вселената и се усмихваш. Започваш да редиш свещени думи. Не онези празнословия, с които уби... И малко по малко ти се струва, че нов живот се влива във вените ти. Долавяш някакво зараждане. Оглеждаш се, мръдна ли нещо отдясно? Въобразяваш си. Не, някой наистина шава отзад на пейките, под бялата череша. Дано не си смутил съня му. Птичи песни не спират да възхваляват живота с радостни трели. Не се ли уморяват тия шарени певци? Явно и те разбират повече от тебе. Бледи облаци минават високо горе. Съзерцателно ти е. Не знаеш кога е започнало да се развиделява отвътре. Не те стяга вече толкова. Не боли. Молиш за прошка, за възможност да изправиш грешката си. Да ти дадат възможност да започнеш да оживотворяваш. Забравил си, че винаги си я имал, но не си се възползвал. Поблагодариш и тръгваш да си излизаш. Котаракът сгушен гледа вратата. Клякаш до него и го гледаш топло. Позволява ти да го погалиш. Изправяш се и тръгваш. В сумрака всеки цвят ти изглежда бял. Погалаваш една китка. Поднасяш росата й към лицето си и вдъхваш неземен аромат, попил по върховете на пръстите ти. Ръцете ти не са кървави вече. Дано не забравиш, че са били. Сядаш за минутка на любимата си пейка. Приисква ти се да се облегнеш на дюлята, свела грижовни ръце над теб. Прегръщаш я и я погалваш. Хубаво ти е, малко тъжно. Преди да илезеш се обръщаш за сбогом и отваряш безшумно. Натискаш дръжката отвън и се вглеждаш в бялото слънце в центъра на вратата. С шест лъчa на едното й крило и шест на другото. Тръгваш. След няколко крачки се сепваш от шума зад себе си. Извръщаш се рязко към два песа, които тичат към теб. За секунда вълна инстиктивен страх преминава през теб, но се успокояваш. Какво толкова. Не те лаят. Дори не тичат към теб. Просто тичат. Едното те подушва и леко свежда глава. Продължаваш напред. Другото те доближава и те оставя да помилваш главата му. Приятел, виж се какъв си хубав. После спират да ти обръщат внимание, занимавайки се със своите си дела. Не искаш да се връщаш в гората. Ще ти се да ходиш по светлото. Вървиш и се чудиш колко народ и живот има в тоя град, а си единствен навън, или поне един от незабележимо малкото. Поуспокоил си се, но ти тежи. Празнотата отсреща. Там, където е имало любов. Поглеждаш ръцете си. Празни. Нещо в теб те е изпълнило и знаеш, че можеш да върнеш живота. Няма да е същият, но можеш да дадеш, жертвайки нещо от себе си. Както земята се жертва, за да нахрани дървото, да му даде най-ценното си. А някой ден, то ще се върне при нея и ще й разказва. Колко по-устойчиво от човека може да бъде едно просто дърво. Толкова ли е просто? Отново пресичаш голямото шосе. Вървиш почти механично. Нещо тъгува в теб, нещо друго почти се радва. Неусетно се връщаш. Някакво куче те залайва. Явно не си му харесал или просто държи те уведоми за съществуването си. Влизаш тихичко. Събуваш се. Сваляш дрехите си и се шмугваш в леглото. Там ти е сигурно. Можеш да се свиеш на топка в утробата му и да се вкопчиш в завивките. Но не го правиш. Гърдите почти не те стягат, думкането почти е престанало. Само нещо те гори в слънчевия сплит. Не, още е рано за зората. Чудиш се, дали може в теб да изгрее една друга зора, която постоянно търсиш. Която ти се струва, че е огрявала. Толкова лесно забравяш. Толкова лесно се поддаваш на всяко чувство, трепващо в теб. Толкова бързаш да го облечеш в думи и да ги изстреляш. Защо го правиш? Искаш да провериш дали любовта е безсмъртна? Ти безсмъртен ли си? Защо убиваш тогава? Оживявай! Търси и ще откриеш къде се е скрила любовта. Знае ли човек, може и да успееш да я възкресиш. Божа работа! Ала от теб зависи.

Ден на българската просвета и култура и славянската писменост

2009-05-24T14:14:00.007+03:00

- Кажи, батка.
- ОО, калъф. Бах ти как се улучихме.
- Кви ги дървиш, копеле?
- Бате, квот падне. Треа се ебе. Не моа без да ебъ.
- Е-е, скива ли на тая бедрото. Копеле, само да я гътнеш.
- Как ша мърка и ша пищи кат й го ръгна. Глей, глей.
- Копелеее, предстааш ли си тиа как ша те търкат като и го вкарваш.
- Ба си циците. Млекозавод.
- Пхаха, копелеее, ноу си забавен.
- Дееба путка му лелина, за кво си дупчих билет кат неа контрола.
- Не тъ знам, копеле. Ауе, къде тря слизаме?
- Ебъ ли го. Тука на кръговото, да го еба.
- Бе май може и на другата. Тоа май завива, копеле.
- Бе би го в гъзъ. Давай на другата.
- Глей го па тоа. Кара напрао.
- Бе да та ебъ и тебе и педераса! Бах ти и тъпото парче си. Сеа ебъ ли го къде ша спре.
- Е кво, ти се едно знаеше, копеле. Казвах ли ти братото кви са ги дървили на бала?
- Не си, бате. Кво? Путки и ебане сигурно, кво друго. Те путките само чакат да им го врътне некой.
- Копелеее, наебал е няква още в колата. В хотела изплющял още една. В неква дискотека...
- Аре, тука треа слизаме.

***

- Муцка, ако знаеш кви сандалки си взех за бала.
- Кви, кажи, дее, палавницоо.
- Каишките им се навиват чак до бедрото. Като тръгне да ми ги сваля ще ме гали първо нагоре до пичката. После надолу.
- Мръсницооо. Ти още ли ходиш с оня твоя.
- С тоя идиот?! Ти за ква ме мислиш, ма?
- Кучката на випуска, ква. Аре, дее. Кво толкова, муцка. Знаеш, че заради това всеки иска да спи с тебе.
- Онова дърво изобщо не може да ебе. Верно е готин, ама е много зле. Не мога така, муцка. Ако не правя секс всеки ден, ме хваща неква истерия.
- Е толкова ли зле беше.
- Ми никво чувство няма тоя. Като го надърви направо ми го вкарва и ебе докато свърши.
- Е не те ли гали поне.
- Да бее, тоа е по гладък от тия обувки. А ако знаеш оня по математика...
- Ма ти верно?! Кучкооо.
- Е кво, нали завършихме. Пука ми на путката. Истински мъж и знае как се прави любов.
- Ех.
- А твоя, спортиста? Как стаа с него.
- Ми, скъсахме. Заминава Гърция. Баща му уредил няква спортна стипендия.
- Е нали те обичаше.
- Оная му работа ме обичаше. Ама къв му е голям, да знаеш. Направо ме разтапя като ми го сложи... Ти пробвала ли си без презерватив?
- Мии..., с оня по история.
- Ама и с него ли? Ненаситница.
- Кво толкова. Поне са мъже.
- Върха е, нали?
- Ох, подмокрих се. Направо ми пламна путката.
- Обожавам да се изпразват в мен. Побърква ме.
- Не те ли е страх така?
- Е кво. Пия си противозачатъчни. Пък и съм достатъчно страстна, че да ми изневерява... Вече е се тая.
- Знаеш ли кво, муци?
- Кво?
- Ела у нас. Ако знаеш кви садо-мазо играчки ми подари мама!
- Верноо? Майка ти е пииич!
- Не съм ги пробвала още... Айде, побързай де.
- Ако знаеш на бала къв секс ще паднеее.
- Знам, знам. Айде, мааа, кво се влачиш.

***
Родна реч омайна сладка...

Хронология на бала в резюме

Предната година
Той: Неебателен
Тя: Вече е ходила на бал с гаджето и оттогава въздиша за собствения.

Половин година преди бала
Той: Неебателен
Тя: Следи всички модни списания и ревюта на тоалети. Набелязала си е поне три модела.

Четери месеца преди бала
Той: Неебателен
Тя: Купила си е костюмче за изпращането. Обувки за изпращането. Комплект бижута за изпращането. Ходила е на изложение за рокли. Пробвала е всичко, което избщо има вид на рокля.

Три месеца преди бала
Той: Започнал е да оглежда магазините по центъра за костюм.
Тя: Направила е първата обиколка по всички възможни магазини и бутици за рокли. Купила си е чанта за изпращането. Втори тоалет за изпращането. Още един чифт обувки за изпращането. Още един комплект бижута за изпращането. Не си е харесала рокля за балната вечер и си поръчва от някой моделиер. Ходи поне два пъти за мерки и уточняване на модела.

Два месеца преди бала
Той: Прави една обиколка по магазините на главната. На втората обиколка си купува първия или втория костюм, който му е харесал. Риза и вратовръзка.
Тя: Отива за последна проба и корекции. Купила си е комплект бижута и чанта за балната вечер. Обувки за балната вечер. Още една чанта за изпращането. Оглежда модни списания за прическа и гримове.

Един месец преди бала
Той: Купува си някакви обувки, които му стават.
Тя: Взима си роклята от моделиера. Няма нищо общо с онова, което е поискала. Стои й дървено. Не се харесва. Вдига скандал или оревава света. В общия случай и двете. В крайна сметка си взема "роклята", защото не й връщат парите, а и няма за кога да се правят промени или нови поръчки. Безумно богатите просто отиват в някое магазинче, от което пазаруват фолк певиците и си купуват най-новото, което са виждали по "Планета", за да е последна мода за сезона.

На балната вечер
Той: Дискотеки, пиене, наркотици, секс. Не му дреме какво ще сваля от нея, важното е да се сваля лесно. Безумно богатите си мерят автомобилите: ниски, спорт; класика, от колекцията на бащата; джипове...
Тя: Успокоява се, че има и по-зле от нейната рокля и поне нейната е единствена. Не понася прическата си, която, ествествено, не е станала така както трябва. Поти се на жегата и заради пластовете плътен грим и пуши нервно цигара след цигара. Дискотеки, пиене, наркотици, секс. Оглежда се за някой лъскав пич, от онези, които са й подсвирквали от скъпите колички. Безумно богатите се правят, че не забелязват оная тъпата "планетка", която също си е купила като роклята на Емилия, изпепелявайки се една друга, нервно пиейки коктейлчета.

Равносметката
Нерви докато изберат място за бала. Нерви докато изберат албум и дата да се снимат. Нерви за събирането на пари за балната вечер, за подаръци на учители, за кръчма преди бала. Нерви за избор на тоалети, прически, гримове. Нерви, агресия, перчене... Размазване и в общия случай - безпаметна бална вечер. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12! Айде, свърши се. А дали знаят какво ги чака?...

Празникът

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.
взето от Wikipedia

Слънчево око

2009-05-19T22:58:00.024+03:00

Част от картините, които можете да видите на живо.

Ти, ще гласуваш ли? А за кого...

2009-04-01T12:08:00.005+03:00

Взето от форума на Човешката библиотека.

Красота 1: Как прагът за участие в евроизборите скочи три пъти

(Подзаглавено: Колко трудно е да си избереш депутатче за бой, като всичките си го заслужават)

Цитирам директно, че сигурно няма да ви се чете плявата нагоре:

50 000 лв. е депозитът за партиите, които искат да се явят на евроизборите. Промените предвиждат 100 000 лв. да бъде депозитът за участие на евроизбори за коалиции, а 15 000 лв. за инициативни комитети. Досегашните текстове предвиждаха таксите да са съответно: за политически партии – 15 000 лв., за коалиции – 20 000 лв. и за инициативни комитети – 10 000 лв. Приетите предложения бяха направени от депутати от опозицията и НДСВ – Ваньо Шарков, Мартин Димитров, Иван Сотиров и Яни Янев.

Красота 2: Отворено писмо, което дали някоя медия ще публикува?

Камиончето на "Пътуващата библиотека" се окаля

2009-03-31T13:00:00.015+03:00

Взето от сайта на БНТ
30.03.2009 / 12:00

"Пътуващата библиотека" с постоянен дом

Кампанията "Голямото четене" приключи конкурсната си част, но акциите, свързани с четенето продължават. Днес БНТ дарява книгите от пътуващата библиотека на Столична библиотека. Автобусът, който пренасяше книжните изненади, вече е пред сградата на БНТ.

В „Пътуващата библиотека" са събрани над 3000 книги. В края на миналата година в продължение на 40 дни жълтият автобус обикаляше България, всеки даряваше своя любима книга с определено послание и може би това е най-ценното. БНТ дарява тези ценни книги на Столичната библиотека. Уляна Пръмова връчи на Михаил Белчев плакета на „Голямото четене".

Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ: „Препоръчвам да пазите книгите, защото има изключително ценни екземпляри, и да прочетете всички послания, защото те са още по-изключителни."

Михаил Белчев благодари за дарението и увери, че книгите попадат в грижливи ръце и ще бъдат опазени за много-много години.

http://infocenter.bnt.bg/

Коментари

01.04.2009 / 12:26 Ангел Петров: Уважаеми дами и господа, каква е мотивацията ви за подобно действие: най-лесно, най-удобно, най-евтино или ...? Що така претупахте работата, а има толкова ентусиасти, които с радост щяха да помогнат книгите да стигнат до максимално много места, до места където има нужда от книги. Е, баш в София по библиотеки и читалища може да се намери почти всичко. Ех, колко интересни познанства пропаднаха, колко неосъществени усмивки угаснаха, колко надежда разпиля вятърът по сокаци, с колко неизживяни мигове бяха окастрени животи... И, дами и господа, ще има ли специално място, където ще можем да видим всички тези книги, да открием някое тайно послание, или ще бъдат сбутани сред останалите, обречени на възможността да не бъдат открити. Чакаме обосновка.
31.03.2009 / 23:30 Калин Ненов: Здравейте, Защо решихте да дарите събраните от _цяла_ България книги на една-единствена библиотека, при това от най-добре "заредените"? За алтернативни решения бих ви насочил към предложенията в темата "Пътуваща библиотека" във форума към кампанията "Голямото четене": цък - и надолу Ако има как събраните книги да бъдат взети и разпределени по библиотеки из страната - готови сме да помогнем с транспортирането им.
31.03.2009 / 23:09 Alexander Vasilev: Скъпи господа/жи/жици от БНТ, явно не сте чели нищо щом оставяте книгите на една Библиотека. Обикновенно когато се захванете с просветляване на масите не захвърляте слънчевия жезъл в неизвестна и недостъпна църква. Обиколихте цяла България за да закопаете книгите в Столична Библиотека. Поне си признайте че не знаете какво да правите с 3000 книги и нямате пари да финансирате нищо повече от транспорта им до горепосочената книгосъхранителница. Мисля си че дължите голямо извинение на всички Българи оставили там книгите си, защото съм сигурен че зад моят глас имам още много хора, които не биха желали тази съдба за дарените си късчета живот... Всъщност на какво дарихме живот?

These are Bulgayria

2009-01-25T12:08:00.012+02:00

Маскари!!!

Гоце Първанооглу фана трипер от малолетна

Агент Гоце Strikes Back

Същите ли са?

Сер Go Home

Такава България ли искаме...

Bulgaria vs. EU

България - страна на неограничените невъзможности (оригиналът е взет от image.bg

...или такава.

Ode an die Freude

България към Европейския съюз

2009-01-20T15:28:00.027+02:00

Оригиналът е взет от

Декларацията е внесена в Народното събрание с входящ номер ПГ 928-00-5/19.01.2009

До 40-то Народно събрание на Република България

До Министерския съвет

ДЕКЛАРАЦИЯ

от обединени студентски, природозащитни, майчински и земеделски организации и движения

Обявяваме 21 януари 2009 год. за ден на Обединен граждански протест.

Настояваме до 27 януари 2009 год. Народното събрание и Министерския съвет да изпълнят или да започнат активни действия за изпълнение на следните обединени искания:

1. Оставка на министъра на вътрешните работи Михайл Миков. Мотивите ни са: нарушаване на закона и непрофесионализъм, довело до провал на МВР в опазването на обществения ред при законния митинг от 14 януари 2009 год. на пл. „Народно събрание”; заблуждаване на обществото и на Столична община с мними заплахи за бомба и относно причините за смъртта на протестиращ; липса на контрол над ръководството на МВР и в частност на СДВР; незаконно навлизане на жандармерията в населено място; прекомерна и ненужна употреба на физическа сила и помощни средства, довела до побой над невинни граждани и смърт.

2. Мерки по неотложните искания на протестиращите организации: студентските организации (СРОКСОС и ГСЗССГ); природозащитните организации от гражданска коалиция „За Да Остане Природа в България”; браншови организации на земеделските производители (зърнопроизводители, млекопроизводители, пчелари); организации на българските майки за правата на децата (Сдружение „Свети Мина” – Добрич, семейства на деца със специални нужди, Фондация „Движение на българските майки”, Многодетните майки, Клуб „Пълна къща”, към Асоциация родители, Организация „Родители на деца с увреждания от цяла България”, Майки с репродуктивни проблеми, бременни жени и др.) Мерките са изброени в приложение по-долу.

3. Приемане на законодателни изменения за повишаване гражданското участие в управлението. Настояваме за намаляване праговете и пречките пред иницииране на местни и национални референдуми с подписка на граждани; снижаване прага на избирателната активност, необходим за задължителността на референдума; задължително участие на организации с нестопанска цел в обществена полза при вземането на решения от административните органи.

4. Промяна на избирателния закон и система, стимулиране на повишена избирателна активност. Предлагаме въвеждане на пропорционална избирателна система с мажоритарен елемент – преференциална листа, чрез която се избират личности и получилият повече гласове кандидат преминава на по-предно място в листата.

Исканията ще бъдат огласени на Обединен протест на пл. „Народно събрание” на 21 януари 2008 год., сряда, от 15:00ч.

Изпълнението на исканията ще се отчете на обединен митинг на пл.„Народно събрание” на 28 януари 2009 год., сряда, от 15:00ч.

При отказ от диалог и нерешаване на поставените проблеми ще поискаме оставката на правителството и разпускане на Парламента и ще призовем към всеобщо мирно гражданско неподчинение в цялата страна и обща политическа стачка.*****

Приложение

към т.2 от Декларация на обединени студентски, природозащитни, майчински и земеделски организации и движения от 18 януари 2008 год.

КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ЗА НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ

Ние се обединяваме около исканията на всеки от нас и ще протестираме, докато Парламента и правителството не изпълнят всяко едно от тези искания.

*****

КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ЗА НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ,
браншови организации на земеделските производители

1. Изплащане до края на януари 2009г. на директните плащания за площ за всички земеделски производители полагащи се за 2008 г.
2. Спазване на сроковете за разглеждане и финансиране на проекти по европейските програми за земеделие.
3. Намаляване срока за изплащане при одобрен и изпълнен проект по „Програмата за развитие на селските райони“ от 4 на 1 месеца.
4. Незабавно изплащане на компенсациите за пропаднали площи от сушата през 2007г. на всички засегнати земеделски производители.
5. Участие на браншовите организации в управлението на фонд „Земеделие”, в частност управителния съвет на фонд „Земеделие“.
6. Съгласуване с браншовите организации на националните позиции, представени пред ЕК, по общоевропейски въпроси и особено по промените в Общата селскостопанска политика.
7. Засилване на контрола, въвеждане на квоти и мита при вноса на земеделски продукти от страни извън ЕС.

За контакти:
Албена Симеонова. Асоциация на зърнопроизводителите, 0888 215 268
Ивайло Тодорова, Българска на земеделските произвидители, 0887 512 413
Пламен Иванов, Национален браншори пчеларски съюз, 0889 895 658

*****

КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ЗА НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ,
Коалиция „За да остане природа в България“

по Закона за горите:

1. Министерски съвет да вземе решение за недопускане на смяната на предназначение на всички заменени до сега гори за срок от 20 години и съответно Министерски съвет и Държавната агенция по горите да отказват искания за промяна на предназначение на терени, които са били заменени.
2. Всички процедури, чрез които вече е било разрешено застрояването на гори в НАТУРА 2000 мрежата в България, да бъдат отменени от Министърът на околната среда и водите на основание непроведена оценка за съвместимост.
3. Да се сформира работна група с представители на Държавната агенция по горите, Комисията по земеделие и гори и експерти на Коалиция „За да остане природа в България“и да се проведе първо нейно заседание с цел: обсъждане на оттегляните текстове от Закона за горите, касаещи промяна на чл. 14 и чл. 16 от Закона, с които отпаднаха и предложените на обсъжданията в комисията ограничения за изключване от горски фонд на различни видове гори, включително гори в защитени територии и защитени зони. Работната група да разработи и ясни критерии за случаите, при които могат да се продават държавни и общински гори. Продажбата на държавни и общински гори да е допустимо само след положителен резултат от проведен местен референдум с участието на гражданите с адресна регистрация в засегнатото землище.

по искането за мораториум на строителството в защитени територии и зони по Черноморието и високите планини до изработване на стратегия за тяхното устойчиво развитие в полза на местните общност

4. Министърът на околната среда и водите да забрани със заповед строителство и промяната на предназначението на земи и гори в защитените зони в районите на: Калиакра, Шабла, Иракли, Ропотамо, Камчия, Карадере, Странджа, Рила, Родопите, Пирин, Витоша, Стара планина до въвеждането на конкретни ограничения за строитеството в тези зони, изработени в Работна група към Министерството на околната среда и водите с участието на Коалиция „За да остане природа в България”.
5. Да се сформира работна група към Министерството на околната среда и водите съвместно с Комисията по околна среда и води към Народното събрание и на Коалиция „За да остане природа в България” с цел бързо решаване на проблемите по следните точки: прилагане на Националния план за биологичното разнообразие, финансиране и опазване на Националните паркове в България, придвижване на застояли в администрацията планове на управление на защитени територии, създаване на адекватни заповеди за обявяване и планове за управление на защитените зони от Натура 2000, както и за съгласуване на Закона за устройство на територията със Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Провеждане на първо заседание на работната група.

За контакти:
Живко Богданов, WWF Дунавско-Карпатска прогарама в България, 0887 46 29 45
Надежда Максимова, гражданска група „Да спасим Иракли”, 0885 73 43 77
Стефан Аврамов, Българска фондация Биоразнообразие, 0897 86 58 18

*****

КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ЗА НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ,
Обединени български майки

1. С промяна в Закона за държавната администрация, да се регламентира в обсъждането на всеки законопроект, участието на неговите директни потребители - чрез браншови организации, неправителствени структури, отделни граждани, което би гарантирало осъществяването на конституционната роля на народа като работодател на управляващите.
2. Участие в заседанията на пленарните сесии на Икономически и Социален Съвет на РБългария на НПО, Граждански организации и Инициативни комитети, работещи по проблемите на децата. Свикване и насрочване на ежемесечни срещи с тези организации, с цел ефективност при решаването на проблемите. Изготвяне на работни групи от депутати, граждани и представители на ИСС.
3. Формиране на експертна група за проучване проблемите на семействата, отглеждащи деца с увреждания и на парламентарна комисия, която да предприеме конкретни стъпки за тяхното решаване.
4. Участие на експерти, доказали своя професионализъм на различни нива (университети, неправителствени организации и др.) в процесите по създаването на законите и подзаконовите актове, касаещи репродуктивното здраве, бременността, отглеждането, здравеопазването, образованието и развитието на децата.
5. Обединяване структурите на ДАЗД и МТСП за формиране на адекватна и ефективна политика, за преодоляване проблемите на семейството и децата в България, което би концентрирало отговорността и организацията на работа. В сега действащата система се дублират техните правомощия и контрол на ниво ОЗД, което води и до акцентиране върху писането на отчети от страна на работещите и намаляване времето за реална работа с клиенти. Така би се подпомогнала и комуникацията между всички звена и участници в сферата на грижа за деца и семейства.
6. Повишаване на заплащането и квалификацията на служителите в социалните институции (ДДМУИ, ДМСГД, ДОВДЛРГ, ДВН и т.н.), както и в ОЗД, което би довело до повишаване качеството на грижата и социалните услуги.
7. Бързо приемане на новия проекто-семеен кодекс, с промяна в процедурите по осиновяване, с цел по-кратък престой на децата в институции. Разработване на стратегия за развитие на приемната грижа и нейното дългосрочно реализиране – кампании, информиране и т.н. Повишаване заплащането на професионалните приемни родители, както и въвеждане на заплащане при мярка “настаняване при близки и роднини”.
8. Настояваме до 31 март 2009 г. да бъдат определени конкретните ангажименти на институциите и срокове за оперативното изпълнение на плана за действие, по “Националната стратегия за закрила и социална интеграция на деца с увреждания (2003-2005), като приемаме, че посочената стратегия най-адекватно отговаря на обективните обстоятелства в този социален сектор.
Следващите предложения, далеч не изчерпващи реалните необходимости и възможности, да се приемат като първи спешни стъпки в оперативното реализиране на Стратегия 2003-2005.
9. Достъпно здравеопазване, свързано с възможности за закупуване на лекарствени средства от семействата на деца с увреждания. Лекарствата за деца под 18 години, които са изписани от лекар с рецепта, да бъдат безплатни.
10. Иницииране на промени в правилника за прилагане на ЗСП и ЗИХУ, чрез които да се преразгледат всички ограничения за ползване на социално подпомагане. Отпадане на гарантирания минимален доход. При обследването на доходите да се отчитат и кредитите на семействата на дете с увреждане. Кредитът да се разглежда като отговорна инвестиция на родителите, за осигуряване на нормална среда за обгрижване на детето. Да се компенсират всички помощи съобразно растящата инфлация.
11. Спешно освобождаване от ДДС на лекарствата и техническите средства за хора с увреждания, като последните да се предоставят безвъзмездно.
12. В НКПД да се въведе професия “Родител на дете с увреждане”, като трудовият стаж да е I-ва категория, да се ползва правото за ранно пенсиониране и възнаграждението да е в рамките на поне 3 минимални работни заплати.
13. Създаване на Фонд „Асистирана Репродукция, както е предложен в ЗИДЗЗ - № 854-01-148.
14. Запазване и увеличаване на данъчните облекчения за дарителите. Благотворителните SMS на гражданите, да се освободят от ДДС.
15. Търговията и разспространението на наркотици, да се наказва с бърза съдебна процедура, без възможност за извънсъдебни споразумения.
16. Да започне поетапно ремонтиране на всяко българско училище с участие на експерти архитекти, които да дадат съвременен и функционален облик на сградите. Изискване и контрол на общините при изработване на стратегии за изграждане на нови (или преструктуриране на стари) детски ясли и седмични детски градини, което би улеснило самотните майки в грижата за техните деца.
17. Премахване на ограничението за назначаване на психолог (педагогически съветник) в училище, ако децата са под 500.
18. Държавни инвестиции в спортни и различни творчески и извънучилищни бази за оползотворяване на свободното време на децата, с цел превенция употребата на наркотици и асоциално поведение.

Запазваме си правото, при липса на резултат след настоящите дискусии и разговори, да се обърнем за съдействие към Mental Disability Advocacy Center (MDAC).

За контакти:
Росица Букова, 0888-84-98-03
Теодора Пиралкова, тел. 0888-87-97-98
Златина Станкова, 0896-83-79-71
Красимира Обретенова, 0888-79-91-65

*****

КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ЗА НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ,
Отнасящи се за проблемите на висшето образование, студентските градчета и гражданските права на студентите
Отправени от СРОКСОС, www.sroksos.org

Всички промени в устройството, управлението, стопанисването и функционирането на университетите, общежитията към тях, спортните и почивните бази да стават паралелно с незабавното изготвяне на Стратегия за Висшето образование, която да отговаря на европейските насоки за развитие.
Изготвянето на Стратегията, закони, нормативи, контрола на изпълнението им, спазването на студентските права да става с активното участие на гражданското общество – неправителствени организации, сдружения и движения. Активна роля на международни консултанти и експерти. Задължително заимстване на най-добрите световни практики.
Реална академична автономия, гарантирана от обособен закон за академичната автономия, който освен управлението на учебния процес, развитие на научни изследвания, учебен сграден фонд, да включва и стопанисването на общежития, неприкосновеност на площи и територии от частни и общински интереси, легитимно и ефективно студентско представителство в управлението и контрола.
Спешна актуализация на законовата и нормативната уредба, отнасяща се за образованието и науката, в съответствие с изискванията и препоръките на ЕС и демократичното развитие на Р. България.
Активна защита на гражданските права на учащите, които се нарушават от нереформираната академична среда и остаряла нормативна база. Защита правата на работещите студенти. Актуализация на стипендии, хонорари и социални преференции за студенти и докторанти.
Подобрено студентско представителство с активна роля на независими сдружения, които да са гарантирани със закон и вътрешни нормативи.
Активни мерки за борба с корупцията в университетите, общежитията и студентските представителства.
КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ ЗА НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ:

1. Бързо, сурово и справедливо наказание за убийците на Стоян Балтов;
Вкарване в ареста и разследване на всички лица, участвали и съучаствали в убийството на Стоян Балтов. Обвинение в предумишлено убийство и доживотна присъда за пряко участващите в жестокото убийство лица.

2. Разследване на виновните институции, допуснали предпоставки за възникването на подобни инциденти;
Община и контролни органи – заради незаконното разрешително за дискотека “Амнезия”, полиция – заради закъснялата и неадекватна намеса, включително и при задържането на участвалите в убийството лица, медицинска помощ – заради закъснялата намеса.

3. Отчет на МВР и Прокуратура за извършената дейност, обявяване на всичките участници в убийството на Стоян, достъп до видеоматериалите от вечерта на убийството;
Публичен отчет от органите на реда и съдебните власти за действията по разкриване на участниците в убийството на Стоян лица.

4. Одържавяване на територията на Студентски град и изцяло държавно стопанисване на общежития и площи;
Разследване на компетентните органи: икономическа полиция, Прокуратура, Сметна палата, Агенцията за държавна финансова инспекция на всички разпоредителни сделки след 1989 г. с бивши държавни имоти и площи на територията на Студентски град и трансформирането им в общински и частни.
Публична информация за процеса на трансформация на държавната територия и сгради в общинска и частна собственост.
След анализа, ревизията и установяването на незаконни сделки и реституция, всички виновни длъжностни лица да бъдат подведени под съдебна отговорност, засегналите от незаконното преразпределяне на територии и площи лица да бъдат обезщетени (ако сами не са предизвикали и участвали в корупционни сделки и процедури).
При законно наличие на легитимни и законни частни интереси, собствениците да бъдат субсидирани, финансирани, подпомагани от държавните органи за дейности, свързани с образователни и студентски интереси.
Цялата територия сгради и площи да станат публична държавна собственост, без право на рституция,концесия и приватизация.

5. Незабавни общи действия на държавни, общински и университетски институции за оформянето на студентските градчета като територии за обучение и отдих на студенти;
Всички дейности в студентските градчета да подпомагат обучението и отдиха на студенти и преподаватели и в никакъв случай да не влизат в конфликт със студентските и учебните интереси.

6. Всички дискотеки и заведения незабавно да изпълнят законовите и нормативните изисквания, нарушителите да бъдат закрити;
Незабавна проверка от държавните контролни органи на всички заведения, търговски, хазартни и увеселителни обекти на територията на студентските градчета и университетите.
7. Незабавни мерки по отношение на подобряване инфраструктурата, сигурността и осветлението в студентските градчета;
Община, МВР, държавни органи е крайно време да приведат територията на студентските градчета във вид, изискван от закони и нормативи. Подобряването на инфраструктурата да съответства на добрите световни практики в изграждането и стопанисването на академични територии и общежития за студенти.

8. Ограничаване на транспортния трафик през Студентски град и строг контрол над паркирането на автомобили по тротоари и зелени площи;
Транспортния трафик да се изкара от студентските градчета, да се редуцира максимално броя на улиците, през които преминава автомобилен трафик, като се оставят само тези за МГТ.
Да се обособят паркинги около Студентски град. Паркингите пред блоковете да се ползват единствено от живущи в студентските градчета.
Стриктен контрол на паркиращите в зелените площи автомобили.
Забрана за влизане на тежки транспортни и строителни машини в студентските градчета, особено в учебни периоди.

9. Стопанисваните от университетите сгради да се ползват само и единствено за студентски нужди;
Забрана за извършване на дейности в студентските общежития – търговски и увеселителни, които нямат пряко отношение към студентите, преподавателите и учебната дейност.

10. Обвързване на капацитета на висшите училища с наличния сграден фонд, в изпълнение всички закони, нормативи на Р. България и в съответствие с международните практики.
Задължително в оценката и акредитацията на Висшите училища да фигурира сред основните критерии – оценка на социално-битовата среда в общежитията, спортните и почивните бази. Задължително в тази оценка и контрол да участват неправителствени организации, български и международни експерти.

11. Ограничаване на продажба на алкохол в студенските градчета;
Максимално редуциране на броя на обектите предлагащи и търгуващи с алкохол. Привеждане на законодателните мерки по отношение на продажбата и предлагането на алкохол – лицензионен режим, ограничаване на работното време. Налагане на най-добрите международни практики.

12. Подобрено медицинско обслужване в Студентски град и ефективно присъствие на органите на реда;
Денонощна медицинска помощ, дежурна линейка. Ефективно полицейско присъствие и работа в посока намаляване на необходимостта от засилено присъствие на органите на реда, чиято дейност да бъде в духа на академичната автономия.

13. Откриване на културни, спортни и информационни комплекси, достъп до информационни технологии, съвременна техника и интернет. Приоритетно развитие на детски градини и детски площадки.
Голям библиотечно-информационен комплекс, осигуряващ актуална информация, достъп до най-съвременни технологии, който да бъде аналогичен на комплексите в кампусите на добрите университети в света.
Множество нови спортни съоръжения и площадки.
Открит достъп до интернет в рамките на университетите и общежитията, преференциални цени за студенти и преподаватели за платен интернет.
Подобряване на състоянието и околната инфраструктура на детските градини и детските площадки, съобразени с учебната заетост на майките студентки.

Кънчо Драгнев, СРОКСОС, 0887 06 21 50
Румен Захариев, СРОКСОС, 0888 23 43 55
Борислав Сандов, СРОКСОС, 0887 096 757

2008-10-27T23:37:00.009+02:00

– Млъкни! – избоботи нечия пълна уста.
Люк Резовски се сепна. но в светлите му очи проблесна палава искра.
– До седемгодишен си мислех, че се казвам Млъкни – почти невинно повдигна рамене той.
Всъщност ако млъкнеше, щеше да започне да мисли, а това го плашеше. Не искаше да търси отговори на въпросите, които го тревожеха, откакто се бе включил в „Играта“.

На 1 ноември, събота, от 17 часа във видеозалата на Национален музей „Земята и хората“, като част от Петия събор на българската книга, младите автори и илюстратори от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“ ще представят новия си колективен роман „Играта“. „Играта“ е 300-странична фантастична история, сбираща на едно място елфи, юди, мефили (които, с леко присвиване на очите, може да ви напомнят за древните българи) и десетина девойки и младежи, пардон, тийнейджъри от различни страни по света – нашия свят. Поводът е едно подозрително реалити шоу; причините – човешки, такива, каквито ни водят, когато растем; последствията... тях няма да издаваме.

„Играта“ е съвместно писана от 15 автора и илюстрирана от 6 художника в продължение на три години. Издаването й също е колективно дело: средствата за отпечатването са събрани с предварителни поръчки на читатели. Издава я фондация „Човешката библиотека“.

Преди „Играта“ „Светлини сред сенките“ написват, илюстрират и издават с подкрепата на Народно читалище „Възродена Искра“ - Казанлък още три книги: приказката „Въже от светлина“, в която средната възраст на авторите е 10 години; притчовата повест „Шахтата“, написана от 15 и илюстрирана от 17 момичета и момчета; и „Аурелион: Монетата“, първия български колективен роман – авторите му са седем, – и същевременно първия български ню уиърд роман (от англ. New Weird, „нов чудноват“), който прекрачва границите между фентъзи и научна фантастика.

Заповядайте – и се изненадайте!

Входът към видеозалата ще е през голямата зала с кристалите, покрай щандовете на издателствата.

За повече информация:
Клуб „Светлини сред сенките“
Фондация „Човешката библиотека“
„Играта“ - откъси, илюстрации и история на издаването: http://choveshkata.net/blog/?page_id=158

Ако искате да вземете интервю от младите автори, те ще бъдат на ваше разположение в събота от 16 до 17 часа.

Моят слънчев ден

2008-09-22T23:22:00.022+03:00

Моят слънчев ден

се оказа всъщност в понеделник. Започна с посрещане на изгрева и завърши с изпращане на залеза. Премина на път. Със зората се засякохме от влака, на отиване. Със заника - от автобуса, на връщане. Беше пълен ден. Както слънцето свети постоянно, всъщност, но колко се замислят върху този незначителен факт?

Имал съм 6 летни екскурзионни; 8 похода по "По стъпките на Левски"; нощувки в палатка поне 5 дни всяка година; един нощен преход; 4 зимни посещения в планината (предимно по Нова Година, едно от които на Мусала); няколко гръмотевични бури; валял ме е град; десетки пъти - дъжд и мъгла (обожавам ходенето в мъгла); губил съм се; намирал съм се; водили са ме и аз съм водил; преоткривал съм природата и хората за себе си. Но какво се случва, когато някой от тези хора откликне на същността ти, на онова, което си? Нещо, което не си очаквал и за което не си подготвен?

Виждал съм как са живели хората преди освобождението, как се е Възраждал животът после. Знаели са, че той е най-ценното: домът, семейството, родината. Или в обратен ред... има ли значение? Отиваш и влизаш в едни къщи-крепости, търговски и пищни къщи, къщи на творци, възрожденци, образовани хора. Хора, които са пътували много, но винаги са се връщали Вкъщи. И сърцето ти се сгрява, когато видиш уюта, топлината и духа на онези домове. Когато някоя възрастна баба ти дума сладко за постиженията на големите българи, докато разглеждаш музеите направени за тях. И тайно ти се приисква и ти да бъдеш такъв и да живееш в подобен дом. И се сещаш, че всъщност си българин и винаги си бил, както и че ще бъдеш и душата ти се радва. И едно "Благодаря!", колкото и искрено, ти се струва нищожно малко и искаш да сториш чудеса. А ще можеш ли? След като прекрачиш прага на живите паметници и влезеш обратно в реалността? Ще пожелаеш ли? Ще посмееш ли да прескочиш отвъд нея и да се жертваш в името на нещо по-голямо от теб самия? В името на един народ? На едно човечество? Ще се откажеш ли от онзи дом и от възможното семейство, защото си скитник и искаш да раждаш духовни деца? Ще отхвърлиш ли любовта на един човек, човешка, защото търсиш духовна и Божествена? Ще потъпчеш ли човешкото и ще стъпчеш ли живота и онова съкровено чувство, което го е окрилило? Ще отхвърлиш ли едно проявление на любовта, макар че, чувствайки се обичан усещаш съзидателната й сила?

Постигал съм единение с природата, макар за мигове само, и те са били велики. Природата никога не ми е омръзвала и винаги ще е моята несподелена любов, защото тя няма специално отношение. Тя е неизменна и предлага онова, което има, такава, каквато е. Нито ме закриля, нито се грижи за мен. И точно в тия моменти усещам колко съм незначителен и че трябва да се потрудя за съществуването си, защото няма кой да го направи вместо мен, ако не желая. А когато някой покаже специално отношение към теб, какво ще сториш? Майчиното, бащиното поведение какво са? Неправилно ли е? Природата егоистично ли се отнася със своите чада? Природата дава всички условия. На всички. В природата има взаимопомощ, но тази взаимопомощ е неосъзната, тя е режисирана от самата природа. Съществуването не е бездействие, то е постоянна активност. Във всеки един момент се случва нещо, никога няма спиране, заспиване, прекъсване. А когато чувствата изчезнат, какво остава: доброто отношение, хубавите спомени или болката? Може ли да се продължи по-нататък, или е дошъл момент да се поеме нова посока - всеки своята? Възможно ли е да бъркаме чувствата с копнежите? Въобще разбираме ли чувствата?

Съществува едно дърво, станало свидетел на цялата история на България. То е по-старо от нея и продължава да съществува. Кротко и незнайно. Какво му е необходимо: светлина, топлина и хранителни вещества? Какъв е бил стремежът му, че е доживяло тези дълбоки старини? През какви лишения е преминало? Какво знае за нас, българите? Познава ли Вселената? Общува ли с нея, или просто безмълвно я почита? Трябва ли любов за да се зароди живот? Животните, растенията, микробите познават ли я и за чия любов става въпрос? Какво нарича Любов всяка живинка? Какво е за нас любовта? Що значи да любиш? Как можеш да възлюбиш? Колко дълго? Неизменна ли е любовта? Онова, което наричаме любов, никаква любов не е, то е само отсянка, то е отражение, то е пречупено през личната представа за удовлетворение. Любовта е принцип, тя е единна, непроменлива и непреходна. За всички тия години човешкият ум се е променил, станал е по-учен, знае повече. А човешкото сърце променило ли се? Не люби ли пак по същия начин, както го е правило и преди хилядолетия? Въпреки незнанието, независимо от условията на живот? Не е ли Любовта доброволна саможертва в името на ближния, в името на идеала, в името на хармоничната и организирана Вселена? Що е изкушението, в такъв случай? Не работи ли то с нашия капитал, подхвърляйки ни желания и стремежи? Не искам чувствата да изчезнат. Това означава още сега да любя така, както бих го правил след като тях вече ги няма. Да нямам специално отношение, но да подхождам индивидуално към всичко, в зависимост от неговите характерни особености.

Прощавайте, но желая да позная Любовта и ще продължа да търся и ще продължа да се лишавам от много неща, за да позная страданието. А то не е нищо друго освен път към познанието. Когато човек свикне с усещането от саможертвата, той ще знае, че инвестирането дава много повече, отколкото моментната придобивка. Природата е разумна. Какво е разум? Не са ли негови съставни части и умът и сърцето? Не подразбира ли разумът и умение, опит? Това означава ли, че само с чувства не става, защото и Любовта е разумна? Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе, който поиска, ще му се даде. Ти какво искаш, любов моя? Аз искам да те проявя на всички нива, по най-чистосърдечния и безусловен начин. А, който истински люби, ще има силата да изтърпи всичко в името на своята любов, защото тя му дава всичко, докато той не поиска повече. В такъв случай ще остане празен.

Любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се горди, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, срадува се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада.

Бабичката като стадно животно в условията на градски транспорт

2008-08-08T08:08:00.017+03:00

Бабичката като стадно животно

(в градския транспортъ)

Едва ли има някой, кой не е ползвал грацкия трънспор'тъ, кой не се е возил у него. И навярно същият този някой е забелязал една силно набиваща се в очите особеност - бабичките. Те са навсякъде: в превозните средства, извън тях, наоколо им. Понякога изскачат изневиделица, тътрейки се в бодър свински тръс и размахвайки гневно патерици към потеглящото возило. Друг път буквално изникват вътре, използвайки непознати механизми за телепортация. Но едно е безспорно - бабичката е навсякъде! Независимо дали се придвижва самостоятелно, с друга бабичка или с дядка, но изключително рядко на големи групи. Стадото бабички е съвкупността от всички такива заблудени пасящи, преживящи, примляскващи, плямпащи и плашещи елементи в зрителната зона на наблюдаващия. Бабешката орда е некохерентна по структура, заради силната си диференциация на отделния индивид, но винаги хомогенна по състав. Ако наблюдателят открие достатъчно спокойно и усамотено кътче и се концентрира, веднага ще открие множеството на бабичките, ще види привичките и типичното им поведение, което се корени в едно единствено нещо - да се натъпчат в трамвая, тролея или автобуса и да се докопат до седалка. Бабичката е рядко явление за маршрутките, а в метрото поведението й е необичайно за природата й на добитък - незабележима и свита в някой ъгъл.

Бабичката е от клас: досадни. Разред: добитък. Бабичките се делят на няколко семейства:

Дебелогъзата бабичка – оная безформена мазна тенекия овча лой с преливащи тлъсти прелести, изпълващи и извънличното й пространство. Дебелогъзата бабичка преди е била дебелогъза и/или цицореста лелка.
Сухата бабичка – тая е пълна противоположност на горната, изключая характера. Пресъхнал извор - все що е имала се е стопило и гротескно увиснало. Дървото на живота се е съсухрило и кората му се е напукала.
Дедеци – тия се придвижват самостоятелно и почти незабележимо, но често са свита на бабеците: носят багаж, осигуряват седалка или просто антураж за демонстрация на благосъстояние на бабунгите.

Всяко семейство се дели на някое от следните подсемейства:

Кьорава бабичка - тая е като къртица. Нищичко не види и на практика е безвредна. Пречи само ако мърда.
Глуха бабичка - тая нищо не чува и е голяма напаст. С нея на глава не мож излезе.
Саката бабичка - тия са с по един, два или повече бастуни или патерици. Това не им пречи да търчат като млади ярета в гонитбата на автобуса и битката за седящо място.
Водоноска - тази вместо тояги, мъкне по две бидончета с прясно наточена минерална вода и заема твърде много място. Може да бъде разпозната по това, че винаги е с едни гърди вътре в трамвая. Отличава се с култовата фраза: "Хайде още малко".
Киборг - безсмъртна бабичка. Обикновено тия са с по 2 инфаркта и един инсулт, байпас. Кашлят на умряло и храчат като футболисти. Да им се чудиш за какво живеят и как.

Всяко семейство притежава някой от следните родове:

Жужащи - създават един неприятен фонов шум, който колкото и да се оглежда човек, не може да разбере откъде се излъчва.
Кудкудякащи - тия са като латерни - не млъкват.
Врякащи - готови са да обвинят всеки за нищо, създавайки пълна суматоха и смут. Постоянно са нащрек и дебнат за ситуация, в която да се намес(т)ят.
Цвилещи - тия се обаждат само ако се наложи да се защитават най-вече от представители на горния род.
Виещи - само мрънкат и се оплакват от всичко живо и неживо на тоя свят и в тая вселена.
Карашик - смесен тип бабичка, помияр. Тая приима в себе си най-малко 3 от горните родове, което я прави неуязвим бо(р)ец за права и свободи.

Състояния на бабичката:

По природа бабичката има овче или краве поведение, въпреки че е змия. Но хищническият й инстикт се пробужда, щом види, че трамваят тръгва без нея. Тогава звярът я обладава и е способна да галопира на къси разстояния с нечовешка скорост. Много често такава обезумяла бабичка е способна с орлов поглед да прихване свободна седалка чак в другия край на тролея и да се втурне натам като подивял слон, стъпквайки всичко по пътя си.

Галопираща бабичка - в това състояние бабичката е способна да догони и най-бързия автобус, стига той търпеливо да я изчака

Прелетна бабичка - бабичката прибягва до това състояние, при наличието на свободна седалка. Едно мигване и мястото е заето от телесата й. Прелетната бабичка постоянно дебне за новоосвободени райони и често мигрира от място на място, в търсене най-добрия ареал.

Транзитна бабичка - състояние-делириум. Бабичката изпаднала в него е крайно неориентирана и не успява да прецени кога да слезе, къде и дали ще има време да седне и да стане в рамките на една спирка, за да се изниже от превозното средство.

Смрадлива бабичка - това състояние кара всички врати да се отварят сами пред гордия му притежател. За смрадливата бабичка няма прегради и заключени пространства.

Особености в поведението на бабичката:

Бабичката плъзва в пиковите часове като зараза. Размножава се чрез деление и тихомълком наводнява цялото околоспиркно пространство. Излива се на талази в превозните средства и прелива отвсякъде им. Бабичката е способна за секунди да разруши семейства, да изкорени ценности, да срине постулати, да скара общества и да развали светлия слънчев ден на невинния пътник. Повечето бабички постигат целите си с овче малодушие и кравешко спокойствие, но сред тях блесва по някоя хиена и се открояват изпечени лисици.

Някои стандартни трикове за спечелване на битката за място:

Невинен поглед - смили се над моята бедна мъртва душица

Гневен поглед - ало, тая седалка си я заплюх още преди три спирки

Красноречие - прадядото на балдъзата на калеко на зълвата на вуйната на племенника на бащата на бабичката бил фронтовак или пък дефектен нещо и тя имала право по наследство над въпросната седалка

Хитрост - упражняване на правото на по-силния и обвиняване на невинния ползвател на мястото в неморално и престъпно поведение спрямо обществото и човечеството, който е принуден гузно да се отстрани и да се навре в миша дупка, хвърляйки тайно по някой плах поглед към гордото изражение на новия притежател на предишната му собственост

Оправдание - използване на морално остарели морални присадки на отминали и забравени времена с цел да се изкрънчи заветното място

Братя по оръжие, ловният сезон за отстрелване на бабички е винаги отворен, затова се целете точно и умело боравете със словесно-острите, невербално-взривоопасните, хладно-пренебрежителните и огнедишащите оръжия. И се пазете от бабичките-менте. Това е всякаква паплач, представяща се за бабичка, с цел да се ползува от привилегиите и славата на последната. Бъдете нащрек, за да не отиват патроните ви нахалост. Успех и пазете трофеите си, защото най-добрите командоси ще бъдат назначени в секретните служби на Министерството по Унищожаване на Вредни и Ненужни Инсектицидни Балкански Елементи - МУВНИ БЕ.

ОЧЕРК ЗА ПОДВИГ И ПРЕДАТЕЛСТВО

2008-07-22T22:22:00.002+03:00

ОЧЕРК ЗА ПОДВИГ И ПРЕДАТЕЛСТВО

Тазгодишният национален поход „По стъпките на Апостола” от Плевен до Карлово отново започна по необичаен начин. Така и завърши. За 14-а година се проверяваха обувки, стягаха се раници, а очакването за нещо ново и необикновено за пореден път витаеше в ежедневието.
Тръгнаха двама, в далечната 1995-а, пеша. От Плевен до Ловеч, през Троян, минаха Балкана и се спуснаха в Карлово. В навечерието на 171-вата годишнина от рождението на Васил Левски потеглиха над 180, от 12 общини. В началото походът бе пешеходен и екстремен, вече е национален и общодостъпен. Но аз бих го нарекъл най-вече народен, защото такова е и неговото мото: „Напред към Възраждането, назад към Природата, дайте шанс на Младите”. Тази е причината той да е ориентиран главно към ученици и студенти – бъдещето на България.
Шест лъча вече огряват Балканя. Шест дружини, обединени от един стремеж – за Свобода, на тялото, духа и съзнанието. Жадни да следват сянката на Апостола и да дирят следите му горе, и да чуят отзвука на светите завети у себе си. Шест групи съмишленици, се разделят в Плевен, за да се сберат отново в географския център на България – Карлово.

На 13.07. рано сутринта, поради дългите си маршрути, потеглиха екстремният 5-лъч и новият 6-ти.

В утрото на 14.07. малка група посети Турну Мъгуреле, за да прекоси оня същия Дунав, дето Левски е пресичал. Бяха посрещнати като хора, така ги изпроводиха, заедно с 5-ма румънски младежи, за да спазим традицията от последните години походът да е на по-високо равнище – международен. Ех, как звучи, нали? Не е шега работа!
В 18:00 часа, веднага след техническата конференция, бе официалното откриване на националния поход „Плевен-Карлово”. Видяхме се стари познайници, делили радости и несгоди, споделяли живота си.
Изпроводихме 4-ти лъч – ветерани. Не, не са стари, заслужили са с дългогодишното си участие, помощта си и бойния дух! И аз исках там, но имах по-отговорна работа – да водя. Тежка е ролята на лидера, но не е непосилна.

На 15.07., малко преди изгрев, се сбрахме 1-ви, 2-ри и 3-ти лъч и най-малката участничка – 9-годишната Ивона – поднесе цветя пред паметника на Апостола. Отправихме се към „Скобелевия парк” и „Панорамата”, прекосихме „Мъртвата долина” и се спуснахме по древния римски път на екопътеката между Къртожабене и Горталово. 3-ти лъч, в който беше г-н Васил Копчев, основателят на похода, избърза напред, защото трябваше да се катерят към х. „Плевен”. Останалите 1-ви и 2-ри лъч се качихме на автобуса в Горталово и поехме към Ловеч. Там посетихме Историческия музей и Етнографския музей „Вароша”, паметника на Васил Левски.
С ръководителя на нашия 2-ри лъч взехме решение да изпратим румънците в Карлово, вместо да ги влачим с нас по Балкана. Двете момичета и трите момчета бяха тръгнали с „екипировка” за плаж, а не за тежки преходи. Двама заявиха, че няма начин да се помъкнат нагоре, след дълги уговорки, успях да убедя и останалите трима – мускулната треска и най-вече дъждовната прогноза се оказаха решаващите ми скрити козове.
Развъртяхме няколко телефона, уредихме настаняването им, намерихме човек, който да им направи културна програма и по-спокойни отново се натоварихме на автобуса – този път към Троянския манастир.
Осветихме българското знаме в църквата на манастира, а вечерта се повеселихме в „Ханчето на Ванчето”, което вече се казва „Манастирска бара”.

На 16.07. се сбогувахме с румънците, които потеглиха за Карлово. Оказа се, че докторът на 1-ви лъч носи радиостанции. Извадих моите и ги настроихме на една честота – прекрасно! Микробусът на групата от Никопол на три курса ни извози до местността „Смесите”, малко над с. Черни Осъм. Всички вече бяхме закусили, проведохме инструктаж за придвижването в планината, по традиция, наръсихме всички участници със светена вода и в 8:50 часа хванахме пътеката нагоре. След около час времето започна да се влошава – спусна се мъгла, стана хладно и започнаха да прехвърчат дъждовни капки, но беше идеално за придвижване, пък и бяхме в широколистна гора.
Някъде по това време получихме първите обаждания на разтревожени родители. Не, не сме се изгубили. Няма начин да е наша група, щяхме да знаем. Е, узнахме – 5-и екстремен лъч се загубил предишния ден по време на прехода между х. „Мазалат” и х. „Тъжа”. Медиите вдигнали голяма врява и както винаги създали сензация и масова психоза – група от 36 ученици се загубили, в 2 часа през нощта спасителите ги завели до хижата, на сутринта в 10:45 часа намерили и премръзналите и уплашени 9-ма непълнолетни, които били останали на палатка. В спасителната акция участвали 7 ли, 10 ли спасители – иди ги и разбери тия глупави информационни агенции. Леко огорчени от получената информация и от липсата на връзка с останалите групи продължихме нагоре.
На едно място пътеката беше блокирана от нападали дървета, маркировката нататък се губеше. Оставих групата от 44 души долу и продължих сам нагоре. След 5 мин. излязох на познат участък, оставих раницата и по знаците се спуснах долу – оказа се, че пътят е вдясно от блокирания участък. Изведох ги горе и им обясних за ориентирането в планината и указателната маркировка.
От един момент нататък започна да вали непрестанно и извадихме дъждобрани и водоустойчиви дрехи. В 11:10 бяхме в началото на папратливата поляна, но обядвахме в гората преди нея, защото всичко беше подгизнало. Пресякохме високите папрати и коприва, които вече наистина ни измокриха до уши, но никой не показа смущение. В 13:39 хижа „Амбарица” се открои насред мъглата.
Влизайки в столовата, всеки възкликваше с „Оха” или „А-а-а”, усетил топлината от бумтящата печка.
Настанихме всички и заедно с ръководителя на нашия лъч, доктора на 1-ви и негов приятел отидохме да проверим в какво състояние е лятната пътека за хижа „Добрила”. Намерихме я, изходихме малко нататък, след което се прибрахме доволно джвакащи.
Нямаше как да се пали огън, затова вечерта си попяхме в столовата, смяхме се и се радвахме на няколкото пъти, в които мъглата се вдигна за малко, откриваща върхарите на „Ботев”, „Голям Купен” и „Левски”.

На 17.07. надянахме мокрите обувки и панталони, заредихме се с положителна нагласа и в 8:10 часа поехме нагоре. Разбира се, не забравихме да поздравим с дружно „Ехо”.
Мъглата наоколо беше от оня вид, който още малко и ще можеш да го режеш на кубчета и да си построиш прозрачна къща към света. Обичам преходите в такова време. Откъсваш се от реалността и оставаш насаме със себе си, преоткривайки вътрешните си хоризонти. Дано онази действителност ти харесва, иначе ще има над какво да поработиш.
Трети ден вървях начело, взирайки се в непрогледността. Трети ден в главата ми изникваше въпросът: „Ще намеря ли пътя?” Трети ден вдъхвах кураж и надежда на хора, вярващи в мен, даряващи ме с доверие. Помози Бог!
След 50 мин. достигнахме отклонението на летния път и спряхме да обсъдим ситуацията. Условията не бяха крайно лоши – не валеше и нямаше вятър, проблемът беше единствено с видимостта. Усещаше се как над мъглата преминават облаци и става по-светло, когато слънцето пробиеше. От 1-ви лъч решиха, че ще минат през зимния път и връх „Левски”, защото познават пътя по-добре. В крайна сметка се съгласихме с тях. Отидохме до паметната плоча на 9-мата (срещат се сведения, че били 12) загинали през декември 1994 г. туристи от Кърджали. Разказах им историята и обърнах внимание на факта, че опитните планинари често постъпват твърде самоуверено и надценяват способностите си. Нужно е човек да има смелостта да признава грешките си и да се стреми да взима най-добрите решения, а в условията на група хора, най-малкото, трябва да дава коректна и пълна информация за онова, което се случва.
Стигнахме нов разклон. Ха! Ето тук се разделяме – 1-ви лъч продължават по зимната стълбова маркировка напред и нагоре към билото, а нашият 2-ри се отклонява вляво. След известно време излязохме на малка седловина със скали и пътеката изчезна. Хмм, тук някъде вдясно трябва да се отделя пътят към хижа „Хубавец”. Да, но път натам нямаше – само нагоре – пилони, но без маркировка. Тъкмо слязохме от обхода, се зададе 1-ви лъч. Изпаднах в шок: „Какво правите вие тук? Това нагоре е Купена!”. Оказа се, че на мястото, където сме се разделили, просто продължавала зимната пътека, а ние сме подсекли, но кой да забележи малката извивка на маркировката наляво, да се сети, че преди премката между „Голям Купен” и „Левски” се преминава през сипей, че скалите там са много по-големи, че има останки от заслон…
Нашият ръководител хвана наляво и откри истинското отклонение, по което и поехме, попремръзнали от извилия се вятър, но в пакет, както досега. Нито веднъж не допуснахме разкъсване на групата, благодарение на бавното темпо и радиовръзката.
Като излязохме на равното в местността „Платнешки ярове”, вятърът беше толкова силен, че почти събаряше човек, навяваше мъглата на талази и се просмукваше и до най-тайните кътчета на душата.
Строих всички 21 юнака и юнакини на завет пред скалата. Тъй като бяха поизмръзнали, им казах да си сложат чорапи на ръцете. Докато се подготвяха, се спуснах надолу да диря пътеката. Намерих и маркировка. Изтичах обратно горе, преброихме се както винаги (с извикване на поредния номер :) и продължихме надолу. Вятърът поутихна и само отвреме-навреме ни хващаше вниманието. И чудото стана. Изведнъж, булото се вдигна и зърнахме огромните огрени поляни надолу, а в далечината – слънчево Карлово. Започнаха да пищят телефони със съобщения за пропуснати повиквания. Не бе хора, не сме се изгубили ние. Имаме само петима загубени, ама те толкова загубени, че ги оставихме в Карлово! Свързахме се с г-н Копчев, оказа се, че с 5-и лъч всичко е наред. Там някъде се чухме за последно с 1-ви лъч по радиостанциите – те вече бяха изкачили върха и се спускаха по западния склон към хижа „Добрила”.
Продължихме смело надолу, пропуснах едно отклонение и 200 метра след това усетих, че нещо не е наред – синя маркировка, равно, а трябваше вече да се спускаме. Извадих бинокъла и започнах внимателно да оглеждам терена надолу. Видях поточето, което трябва да пресечем и малко встрани от него маркировка. Аха! Върнехме се до малкото възвишение при отклонението. Спомних си, че там миналата година ни подгониха няколко овчарски кучета. Посочих им, как табелата сочи точно между двете пътеки и не става ясно коя е правилната. Обясних им, че поради тази причина, човек винаги трябва да е нащрек и продължихме да се спускаме.
На поточето спряхме за обяд, някои похапнаха боровинки. Поясних им техниката на спускане – не право надолу, а посредством серпентини и хванахме пряко бърдо, къде по маркировка, къде по каменни кулички, къде по пътека. Тази година нямаше кучета и решихме вместо да минаваме през гората, да си продължим по маркировката. Нямаше проблем с това и стигнахме до левия бряг на „Малка река”. Опасенията ми от начина, по който ще я пресечем се оказаха безпочвени, защото беше спаднала доста и намерихме две места, по които – скок-подскок – по камъните преминахме от другата страна. Оттам до хижата нямахме никакви проблеми.
Половин час преди нея разпънахме българския трикольор и с бодра крачка и песен 22-ма души достигнаха целта си в 15:00 часа, след седемчасов преход. Хубаво е човек да си поставя цели и да ги следва, какво остава за група единомишленици – тогава е още по-интересно и постиженията са по-големи. Нали така бачо Левски?
Настанихме приятелите, девойките започнаха да се редят за баня, а няколко юнака отидохме да сберем сухи съчки за вечерния огън. Вчера като нямаше, днес ще си направим литературната дискусия на открито.
До вечеря се запознах с момиче и момче от Швейцария – решили да се поразходят малко из дебрите на нашия Балкан. Обясних им особеностите на маршрута и къде има интересни места, след което отидох да хапвам.
Огнището беше подготвено и след като се нахранихме успяхме да го запалим сравнително лесно. Сбрахме се около огъня, разправихме си вълнуващи неща за Левски и делото му, подхванахме интересни разговори. Гледахме съзвездията, защото разполагахме с астроном.

На 18.07. в 8:10 сутринта определихме всички желаещи знаменосци, сбогувахме се с поредното „Ехо” и запердашихме към Карлово. Опънахме здрава крачка и неусетно слязохме до джанката, от която започва туристическата пътека, а малко по-нагоре е карловският водопад Сучурма. Облякохме тениските с лика на Апостола, на фона на трикольора, уговорихме се с румънците и закрачихме по улица „Водопад” в колони по трима. Красота!
По пътя подбрахме 5-мата от туристическата спалня и точно в уреченото време – 10:30 часа – 27 души в боен ред и с трепкащи сърца излязоха на площад „20 юли” със задружното „Левски, Дяконе, Апостоле”. Всички 6 лъча влязоха от три различни страни на Карлово – откъм Сопот, откъм Калофер и откъм Балкана. Видяхме се с останалите, оставихме багажа и се подредихме за официалното посрещане, водосвет и ритуалното издигане на карловското знаме. Срещнах доста приятели, разговаряхме.
В 11:30 се прехвърлихме в къщата-музей на Левски, където започна литературно-музикалното утро. Певицата Ивелина Балчева направи невероятен хепънинг, за който и ние сериозно помогнахме с хора́ и дружни песни. Ех, тая балканска гореща кръв и тоя несломим дух!
След края разгледахме изложба на рисунки на ученици. На чардака пред административната сграда на музея се бяха събрали професор дин Дойно Дойнов – председател на Управителния съвет на Общобългарския комитет “Васил Левски”, доктор Стоян Джевезов – председател на фондация “Васил Левски”, Велислава Дърева, г-н и г-жа Копчеви, ръководителят на 5-и лъч Павлин Цонев и други, които не познавах. Отидох и се заслушах в разказа на г-жа Копчева.
А-ха! Значи, ето я и другата версия на случилото се (нали тази терминология използват в съда, защото там правилна няма, просто всяка страна има различна). Групата от 42-ма (не 36) души е тръгнала от хижа „Мазалат” рано сутринта както си му е редът. В един определен момент, водачката изгубва пътеката и тръгва по някакъв път, към стара военна постойка. Времето започва да се влошава, пада мъгла. След 2 часа и половина ходене, по нейна идея, подсичат през някакво дере, вместо да се върнат обратно и съвсем се замотават. Павлин Цонев и другите ръководители решават да я игнорират и да се върнат обратно – кол по кол, използвайки групички от „разузнавачи”, които да търсят пътя. Групата от 10 човека, която е с палатки и половината от които са пълнолетни, настоява да остане. След дълги увещания от страна на г-н Цонев, само един от тях продължава. Останалите 9-ма разпъват една палатка 2+1 и всички 9 се напъхват там, похапват и се възстановяват.
Основната група по някое време вижда светлини, откъм тях се появява мъж във военни дрехи, който ги упътва, но не осигурява транспорт на едно от момчетата, което е много изтощено. Светва с фенера в лицето му, измерва го с поглед и отказва. Никой не е ял от сутринта, всички са мокри и премръзнали. Разменят светлинни сигнали с хижаря от „Мазалат”, който на три пъти ги упътва по телефона. В крайна сметка, намират вярното отклонение, благодарение на онова момче, от 10-мата. На 15-на минути от хижата няколко младежи ги пресрещат и ги завеждат до хижата (но не ми били 7, нито 10 спасители, най ми били 2-3-ма) около 2 часа сутринта, след 18 часа ходене! На другата сутрин, към 10:45 спасителите намират и бивакуващата група. Трима ги завеждат до линейката. 9-мата хич не са били изплашени, напротив, ходили са да търсят обхват. Единият от спасителите признава, че и те малко са се позалутали в мъглата – а-а-а, все пак всички сме хора, а?
По щастлива случайност, на хижата са членове на „Офроуд България”, които с 9 високо проходими джипа извозват цялата група до Априлци. Съвсем доброволно и без да искат отплата.
Та…, другари, за човещината ли говорим или за какво? Благодарение на жертвоготовността и усилията на ръководителите, всички са живи и здрави и догодина искат да минат от същото място. Който твърди, че е безгрешен – лъже, който има смелостта да признае грешката си и да я поправи е достоен човек. Както каза ветеранът Наталия Недкова на откриването в Плевен: „Ние продължаваме въпреки всичко”! Професор Дойнов зададе уместния въпрос: „Функцията на една медия е да информира или тя трябва преди всичко да образова?” Къде отиваш, може би, Народе????
Закараха ни с автобуси до Сопот, където се настанихме в пансиона на ПГ "Ген. Владимир Заимов". Аз набързо се върнах в Карлово, за да се видя с двама приятели и заедно отидохме на младежката дискусия “Личността и идеите на Васил Левски и бъдещето на България в обединена Европа” в зала „Васил Караиванов” на Община Карлово. Част от участниците бяха на похода, нашите плевенски момичета и момчета носеха тениските. Беше доста интересно, макар и на моменти да имаше словесни престрелки. От цялата работа в главата ми се роди следното твърдение, сглобено от части от темите на дискусията: „Трябва зряло да се постъпва, затова на хора дайте работа: разсъдителни, безстрашни, постоянни и великодушни, па ако щат ме нареди да паса и патките, трябва трезвеност и сериозност в работата, защото времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме и да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.” И те така!
В 20:30 часа строихме група участници до военните, чухме рецитала на актрисата Васка Сугарева и станахме свидетели на красивата тържествена заря. След което се върнахме обратно в Сопот за нашата обща празнична вечеря. Играхме хора, пяхме и не мислихме никому зло.
След 144 км поход, „Огън бий!” се превърна в мото на нашия 2-ри лъч. 3-и лъч бяха буйни, весели и много шумни и разправят, че били номер едно, ама (както каза Християн) втори като 2-ри лъч няма! Точка, пардон, удивителна!

Сутринта на 19.07. досъбрах къде какви снимки можах, изпроводихме с участничка от нашия лъч двата бойни автобуса и поехме към центъра. Там се разделихме с нея, а аз по една щастлива случайност срещнах двама походници, от 5-и лъч. Родителите на едното момче ни закараха до София. Е как да не кажа, че всичко мина по мед и масло и имаше почти от всичко – нека да свикват с превратностите на живота нашите млади приятели. Затова сме ги помъкнали по Балкана, да се учат от Левски, да го следват и да го търсят в умовете и сърцата си. Да работят заедно и да си имат доверие, защото то е най-важно във взаимната дейност. Надявам се да съм оправдал онова на моя лъч, чрез откровеността и помощта си, въпреки грешките, въпреки всичко, защото по ценно от живота няма. Свободата е вторична. Напред и нагоре, дружина! Огън бий!!!

Елементарни правила за изпълнение на паневритмия

2008-07-08T14:01:00.009+03:00

Накратко за паневритмията

Духовният учител Беинса Дуно (Петър Дънов), разкрил ни паневритмията, казва за нея: „Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека. Тя е метод на Разумните същества за самовъзпитание.“

Думата „паневритмия“ е съставена от три корена: „пан“, „ев“ или „еу“ и „ритъм“. „Пан“ oзначaва всичко, все, всеобщ; „Ев“ или „еу“ е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А „ритъм“ значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата.
Смисълът на думата „паневритмия“ най-често се предава чрез израза: „висш космичен ритъм“.

Подробна информация ще откриете на страницата посветена на паневритмията.

Елементарни правила за изпълнение на паневритмия

Има едно основно и определящо правило за играещия паневритмия: да има вътрешно желание за това. Имаш ли добро разположение на духа и си дошъл със съзнаването на дълбокия смисъл скрит в космическия танц, ще получиш благословението от съзнателната игра. Ако си доспиваш и си протоколно в кръга, внасяш дисхармония и пречиш на околните, включително и на себе си.

Ако желаеш да градиш танца, вместо да го разграждаш, спазвай основните правила дадени от Учителя, а те са въпрос на елементарна култура и приучаване.

Божественото слово не смея да привеждам, затова давам собствени наблюдения, а който желае - да търси в словото дадено от Учителя, да мисли над него, да проверява:

Не влизай в кръга, ако си закъснял и паневритмията е започнала. Изчакай да свърши цикъла упражнения. Не се вмъквай като непослушен ученик, защото пакостиш и на себе си. Имай разумно отношение към общото, отърси се от индивидуалното мислене.

По време на игра не допускай да се получават порти - големи пролуки между двойките играещи. Ако тези пред теб бързат, погледни първо зад теб дали не изостават. По-добре остави пролука пред себе си и се концентрирай, за да не допускаш тъмнина в кръга. Човек е част от кръга и не бива да забравя, че брънка от веригата има и отзад.

Не говори в паузите между упражненията - пречиш на околните, разсейваш се и нарушаваш хармонията. Като искаш да споделиш нещо, ще си уредиш среща с човека. Това, че сега ти е дошло, не значи, че веднага трябва да го изплюеш - и това е урок по търпение и съобразителност.

В кръга пей само на определените от Учителя упражнения, защото разсейваш себе си и околните, а концентрацията ти се измества от играта към песента и се губи ефектът.

Като играеш паневритмия едва докосвай земята, не режи въздуха, не се кълчи. Имай постоянен център между земята и небето и не го измествай. Стъпвай първо на пръсти.

Механичната игра не носи повече блага от парниково растение, расло насила. Няма аромат и вкус. Изглежда добре, но не внася радостта, хармонията и усещане за частица от цялото. А верните движения нека всеки сам потърси в себе си.

Има някои братя и сестри, с определено поведение, от които трудно меже да се изисква спазване на правилата за игра на паневритмия, но това не означава, че тези изключения може да се използват като оправдание другите също да нарушават правилата. Нека всеки гледа първом своите постъпки, пък тогава чуждите.

След края на паневритмията не бързай да се връщаш в света. Запази получената енергия, не я разпилявай с прегръщане и светски прояви веднага след игра.

На празника е по-различно, тогава трябва да се спазва абсолютна чистота:

Ако можеш, изиграй 6-те гимнастически упражнения, за да хармонизираш енергиите в тялото си и да настроиш съзнанието си.

Влез в кръга 10 минути по-рано и внеси възвишени мисли и чувства, не разговаряй за светски работи. Нека душата ти се радва на онова, което предстои.

В кръговете и на 2 метра извън най-външния, не трябва да има нищо - нито животни, нито дрехи. Фотографите да се усмирят малко, не може да влизат и излизат когато си поискат.

Ако при оформянето на кръга има повече двойки, не се свени да излезеш в по-външен. Разстоянията не са дадени просто ей така - те трябва да се спазват, за да не се разширява кръгът по време на игра. Досега никой не е хартисал от игра.

В най-вътрешния кръг всички трябва да са с бели дрехи и това е закон. Колкото и маловажно да изглежда външно, има дълбоко скрит смисъл в него.

Ученикът на Окултната Школа на Бялото Братство трябва да е последен. При всичко изречено за лекотата и мекотата, много играещи в най-вътрешния кръг се втурват, за да бъдат в лъчите на слънцето. Учителят казва, че ограждащият кръг е много важен.

Благословението е навсякъде: и при музикантите и певците, във всеки кръг, за всеки един. Всяко нещо има своето място, което никой не може да му отнеме. Защо е тогава това човешко отношение към Космоса и Божетвеното? Ако не слушаме Учителя, поне да питаме Бога вътре в нас. Като не разбираме нещо, да се приучим да го правим отпървом механически, като малките деца, докато го разберем. А за да го разбем, нека разсъждаваме над него. Наготово нищо не идва - човек трябва да наруши външния си комфорт, за да постигне вътрешен мир. За да се нахрани душата, трябва да се потруди тялото. За да се извиси духът, трябва страдание. А всяко страдание е път към определена мъдрост и познание. Според мен, съзнателната саможертва е най-висшата форма на проявената Любов. Отдай право първо на Бога, после на ближния си и накрая на себе си. Затова последен бъди на паневритмия, за да получиш отреденото си място.

Споделено

Исках да напиша всичко това, защото съм виждал всякакви абсурди, които продължават: влизане и излизане от кръга по всяко време, дуднене, забележки към музика, пеене и игра, снимки от играещи по време на игра, звънене на мобилни телефони, поглеждане на часовниците, нагло егоистично отношениние и прочие, и прочие.

Който е дошъл на разходка или да се оплаква, по-добре да си седи вкъщи, за да не ограбва останалите, защото тъй или иначе нищо няма да получи. Братя и сестри, нека спазваме благоприличие. Паневритмията не е сватба.

И един въпрос на финала: Някой получавал ли е схващане на мускулите след игра на паневритмия?
Аз - никога. Дори в периодите, през които не се движа много и не спортувам активно. Паневритмията хармонизира цялото тяло, тя не действа локално, само върху болното място, въздействието е върху всички клетки. Както и върху всички хора.

Голям срам (повторение)

2008-06-21T14:00:00.001+03:00

Изтърколи се още една година
...

Писателство

2008-05-27T00:17:00.004+03:00

Малко интересни писателски работилници за любопитните:

Шадоуденс

Човешката библиотека

Честит Рожден Ден!

2008-05-23T00:10:00.000+03:00

Мило дневниче,
не, не съм те забравил. Мислено ти честитих и ти пожелах да бъдеш все така откровено с мен, нито да се опитваш да ме лъжеш, защото ще разбера, нали?
И най-нубваият подарък, който мога да ти направя е да продължа да пиша. Няма да те забравя, нито да те изоставя, не се притеснявай. Нали някой трябва да ми пази спомените?

Хубав празник!

Урок по четене с разбиране: по буква или по дух?

2008-04-04T01:00:00.003+03:00

ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА

Евангелие от Йоан 6 гл.

Казах ви, че Христос нахрани 5000 души с 2 риби и 5 хляба. Много е говорено за това чудо, мъчейки се да обяснят как Христос е могъл да направи с помощта на окултните сили това. Но аз няма да ви говоря за това. Аз ще разгледам тази притча така, че да ви покажа колко неща има там скрити в окултно отношение. Имаше едно време проповедник, който искаше да обясни, че хлябовете не са били толкова малки, колкото обикновените, но че били големи като скали. Верующите го слушали, казвайки си: какво значи това? Един от тях мислейки дълбоко изразил чувствата си с едно леко изсвирване. Проповедникът го попитал какво мисли и не вярва ли в неговите обяснения. А той отговорил: да, вярвам и това не ме учудва, но не мога да си представя пещта, в която са печени тези хлябове. Има много вероятни обяснения за да разберем това чудо, но за да разберем Библията, не трябва да се държим за буквата. Обясних ви, че всичко, което можем да видим в природата, в минералното царство, растенията, животните, хората и т.н. се представя пред нашите очи разпръснато и без никаква връзка. Често се лъжем като наблюдаваме нещата, без да възстановим връзките между тях, макар че те ще съществуват в действителност и винаги. Трябва човек да е по-издигнат за да види, че има връзка между всичко. Има три свята: свят на фактите, свят на законите и свят на принципите. Много факти имат връзка помежду си и има закони, които ги управляват. Един закон управлява много факти, които са разпръснати, но законите се управляват от един по-висш свят, светът на принципите. Един принцип управлява много закони, а един закон много факти. Ако искаме да изучим всички фаткти в природата, ние няма да успеем, защото са безбройни. Ние трябва да разберем закона, който управлява многобройните факти във всички царства наведнъж. Четирите царства: областта на посветените, ангелите, архангелите и боговете. Можем да кажем, че всяко нещо притежава форма, тяло, в която е съдържанието и още нещо по-съществено, смисъл. Формата, фактите са достъпни за всички, защото всички могат да видят нещата, съществата, но ако не ги свързваме помежду им, не можем да разберем тяхното съдържание. Не можем също да разберем техния смисъл, което е най-важното, ако не се издигнем по-високо, в един духовен свят. Формите са външният изглед. Трябва да изучаваме формата, съдържанието и смисъла. Обикновените хора се ограничават в изучаването на фактите. Учените и философите, които обичат да се вдълбочават изучават съдържанието. Посветените, Учителите и Пророците разбират дълбокия смисъл на всички неща и на живота. В тази беседа ще има разпръснати неща, но с ваша помощ и вашата добра воля, ще се опитаме да се издигнем толкова, че да разберем смисъла им. Бъдете търпеливи, не критикувайте вътрешно това, което ще ви кажа, защото накрая всико ще ви бъде ясно. Тази вечер ще работя като един художник, който пред вас ще създаде една картина. В притчата за 2 риби и 5 хляба се говори за едно малко дете, което ги дало на Исус. После за 5000 души, без да се броят жените и децата, като се знае, че жените са по-многобройни от мъжете и децата в това време са били в голямо количество. Следователно, имало е една голяма тълпа около Исуса. Да видим кръга на Зодиака и да забравим за момент притчата. В действителност не можем да я разберем, освен ако се обърнем към астрологията, понежи всички символи в религиите са взети от живия Зодиак. Вие знаете, че Слънцето минава през Зодиака за една година. Живата точка на небесния свод, пресичането на еклиптиката и небесния екватор, отговаряйки на пролетното равноденствие се движи по посока обратна на посоката на Слънцето в Зодиака. Всеки 2160 години тази точка сменя съзвездието, което съвпада с промени във всички царства на живота. Има сили, които в този момент започват да влияят на човечеството чрез новото съзвездие. Посветените в Антлантида познаваха настоящето и бъдещето, благодарение на тази връзка. Те знаеха какви сили се крият в знаците на Зодиака и предвиждаха събитията, които ще станат, когато пролетният знак мине през това или онова съзвездие. Египетските посветени са записвали на пирамидите. Халдейците също са познавали добре астрологията. Всяка религия е основана на две съзвездия, които са противоположни в кръга на зодиака. Казват, че християнската религия беше под влиянието на Риби и тяхната противоположност Дева. Тази ос, Риби-Дева, беше християнската ос. Ние няма да учим тази вечер другите оси, защото това изучаване изисква много време. Всички религии са представени чрез осите на Зодиака. Тази, която ни интерисува в този момент е оста Риби-Дева. Ние намираме навсякъде в Евангелието знаците на Риби и Дева. Също във всички религии, където от незапомнени времена съществува символа на Дева, произходът му не се знае. Във всички религии намираме Дева или символа на Дева: Изис в Египет, девината майка, която дава живот на Кришна в Индия. Тя ражда един лотос във водата. Това е един вечен образ в природата. Девата представя чистата природа, неосквернена, свята, която произвежда, която създава вечния син на човечеството, висшето аз или както ние го наричаме Христос. Символът на Рибите се намира също във всички религии. Исус Христос казва на учениците си: ще станете ловци на хора, ще ловите хора както рибите. Исус навсякъде употребяваше символи като например: ако искате хляб от баща си, ще ви даде ли камък, или ако искате риба, ще ви даде ли змия? Тези думи не са казани случайно. Символите риби и хляб представляват навсякъде тези Риби и Дева, защото Девата е представена навсякъде като младо момиче, носещо класове от жито, които дават хляб. С тази ос Христос винаги работеше, говореше, мислеше и лекуваше. Ще видим после колко чудеса могат да бъдат направени с тази ос, ако човек построи живота си на нея. Рибите са споменати навсякъде в Евангелието заедно с хляба. В притчата за петте разумни и петте неразумни девици има масло и лампи. Ще видите после, че те са пак същите символи. Рибите и хляба представляват Новия завет, двете неща, с които се занимаваха учениците на Исуса Христа и върху които размишляваха, понеже Исус учеше тайните, скрити в рибите и хляба. Вие може да помислете, че няма нищо чудно в рибите, че ние ги ядем, че те са толкова прости, че техният живот е толкова еднакъв, че те плуват във водата и нищо повече. Обаче, ако изучим рибите от окултна и духовна гледна точка, ще намерим необясними неща, които ще ни помогнат да разрешим много скрити въпроси, които науката напразно се мъчи да разреши. Ето много разпръснати неща и вие сте недоволни от това, което чухте, защото не намирате смисъла. Чуйте тази малка приказка. Имаше един човек, който много обичаше да яде риби. Един ден бил поканен на обяд. Като влязъл в къщата, видял една чудесно приготвена риба и много се зарадвал. Домакините не могли да разберат голямата му радост и учудени го гледали. Като седнали на масата, гостът очаквал с нетърпение да донесат голямата вкусна риба, но бил разочарован като видял да поднасят дребни пържени риби. Голямата риба я нямало и той потънал в тъжни размишления, мислейки че няма да се наяде този обяд. Домакините се учудили на неговото настроение и на това, че не яде. Той мислил за рибата на своите мечти. Когато обядът свършил, той разбрал, че няма да донесат голямата риба и се чудил как да я поиска. Тогава взел една рибка и започнал да й шепне на ухото. Домакините учудени го попитали: какво шепнеш на рибката? Питам я какъв е произходът й, отговорил той, а тя ми каза: извинявай, че съм още много малка и млада и не бих могла да ти отговоря, но има в кухнята една стара и мъдра риба, която може да те осведоми. Домакините разбрали, че намеква за голямата риба и я донесли. Този човек бил умен и постигнал това, което търсел, ще кажете вие. Често постъпваме така и пред сложения обяд ние виждаме в нашата мисъл една голяма риба или нещо друго. Ние мислим за нея и забравяме да ядем това, което ни дават. Да изучим сега от астрологическа гледна точка Рибите и Девата. Ние ще видим, че над Девата господства Меркурий, а над Риби – Юпитер, малко също и Венера и Нептун, но Юпитер преобладава. Меркурий представлява младо момче, а Юпитер възрастен мъж. Всички планети имат влияние във връзка с човешката възраст. Луната влияе на зачатието и раждането. Меркурий влияе на детската възраст. Всички деца са меркурианци. Венера влияе на пубертетната възраст. Слънцето я следва, когато човек реши да създаде домашно огнище, да си създаде положение и да работи. Марс влияе на възрастния, на женения човек, който се бори да запази своето семейно огнище и своята сигурност. Юпитер е бащата, който влияе на зрялата възраст, има много деца, които го уважават и му се подчиняват. Той е човек, който е уважаван в света и който заема своето място в обществото. Сатурн представлява дядото, който има голямо семейство, който е много стар и се готви за другия свят. Детето в притчата е Меркурий, но да не бързаме. Рибите са съзвездие на Юпитер, а Девата съзвездие на Меркурий. Девата е символ на чистотата. Рибите са символ на милосърдитето, благоволението, любовта и великодушието. Аз пристъпвам бавно, защото това са трудни неща за тези, които не познават астрологията, а аз искам да бъда разбран. Риби-Дева, ето оста на Исус Христос. Трябва да знаете, че християнската ера представена от тази ос, искаше да развие душите на всички хора, качествата на съзвездието Дева и тези на съзвездието Риби, т.е. двата принципа, мъжкият принцип на Меркурий и женският принцип на Венера. Затова двата принципа са събрани в християнската религия: милосърдието, благоволението, добротата, чистотата и целомъдрието. Исус Христос представя оста, която свързва 6-ти и 12-те домове. Шестият дом в хороскопа представя болести, медицина и лекарства. Дванадесетият дом всички пречки, изпитания, скърби, скрити неприятности. Това е домът на неприятностите, които съществуват в света. Исус Христос, който представляваше тази ос е роден от Дева и се изявява като Риба. Ще видим после какво значи това. Исус сам беше наречен “Ихтис”, което значи риба на гръцки. Знаците на тази дума служат за първи букви на всяка една от думите на следното изречение: Исус Христос Теос Иос Сотирис. В превод Исус Христос Син на Бога Спасител, което значи, че Исус е роден от Дева и представлява универсалната Риба т.е. искаше да изрази всички качества на Рибите, ще видим, че те ги имат много. Дева-Риби това беше оста на Исуса. Ако разгледате Зодиака по този начин, всяка година, в началото на зимата, в полунощ, вие ще видите, че съзвездието Дева иде на хоризонта на 24 или 25 декември. В противоположната посока се виждат Рибите, във височината се виждат Близнаците, а насреща е Стрелец. Всичко това не е случайно. Девата е на изток, а Рибите са на запад. Още нещо: ако изучите знаците на Рака и на Риби, които са двойни, ще видите, че те представляват една мъжка и една женска Риба, съединени заедно, като единият е обратен на другия. Знакът на Рака наподобява цифрата 69, а на Рибите наподобява римско ІІ. Да изучим сега Рибите. Те са безбройни. Учените са ги намирали в дълбочините на моретата и са писали много неща за тях. Намирали са светещи риби, които осветяват пространството около тях. Понеже дъното на океана е тъмно, рибите са намерили този начин да се осветяват. Между рибите има известни, които пътуват и учените по-преди не знаеха накъде пътуват и какво правят? Преди един век като изучавали рибите, учените се учудили когато забелязали, че всички змиорки, които живеят в реките и езерата са женски. Не можеха да разберат как се размножават, понеже никога не намираха хайвер в змиорките. Не знаеха, че има други мъжки риби и мислеха, че тези риби са хермафродитни. Много теории бяха измислени, за да обяснят тези факти и многочислеността на змиорките в Европа. Един ден, като изучавали океана, на дълбочина 500 метра забелязали, че плуват змиорки в огромно количество и всички се отправяли към Сарагосово море. Едно основно проучване на въпроса доведе до откритието, че всички змиорки от Европа се събират там и хвърлят хайвера си на това място. От яйцата излизат малки рибки дълги 2 милиметра, прозрачни, които носени от течението се връщат в Европа, откъдето са дошли техните родители. Това връщане трае 2 години, през време на което малките рибки достигат дължина до 10-12 сантиметра. Пристигнали до бреговете на Европа при устията на реките те се разпръскват като женските по теченията на реките проникват и завземат всички реки, езера и блата. Учените се питат защо змиорките отиват да снасят хайвера си чак там, но и досега не са открили причината. Как те познават това място? Това е една традиция на техния род от хилядолетия. Можем дълго да търсим причината, но тя мъчно ще се намери. Вие ще видите какви тайни са скрити в тези факти. Змиорките са единствените риби, които правят такова пътуване. Змиорките приличат на змиите, а Исус Христос казва: ако поискате риба на баща си, ще ви даде ли змия? Защо змиорките единствени преминават океана и приличат на змии? Тези, които изучават ветровете ни казват, че облаците преселници се образуват също над Сарагосово море на различна височина до 1000 метра. Тези облаци групирани преминават океана и идват от запад на изток към Европа като се разпръскват над Русия. Всичко това е необикновено. Истинската причина е неизвестна, защото учените обясняват това по физически начин. Вие разбирате, че такива обяснения са недостатъчни, за да се разберат нещата в техния истински смисъл. На едно и също място змиорките хвърлят хайвера си и там се образуват облачните маси, които преминават над Европа. Какво има в тази земна точка? Каква чудна сила действа там? Има ли там магнитни бури, или в морето има някаква енергия, която привлича змиорките или има нещо друго? Този, който изучава природата знае, че всички неща са свързани помежду си, че нищо не се дължи на случая. Това, което е тайна за обикновената наука не е тайна за божествената, защото първата изучава фактите поотделно, без да ги свързва и без да търси главните причини, което прави откриването на истинските причини по-мъчително. Има други причини за образуването на тези бури. Размислете и може би ще откриете тези причини от научна и окултна гледна точка. На това място се намира Антлантида, континент, който вече е изчезнал. Там имаше по-рано едно голямо начинание. Има още течения, които минават оттам, но това не е главната причина за наблюдаваните факти. Една друга точка съществува на земното кълбо, която е извор на влиянията, които действат там. Всяка година змиорките заминават, но не в случайно време. Те избират астрологическия момент, когато Слънцето излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. В този час всички змиорки от Европа се събират в един кордон, дълъг километри и пътуват през океана. В двете посоки има циркулация на змиорки. От изток на запад те пътуват 6 месеца за да стигнат мястото, където да хвърлят хайвера си. От запад към изток младите змиорки пътуват 2 години, за да стигнат бреговете на континента. Те напускат Европа през есента, месец октомври и ноември и когато се пукне пролетта се връщат бавно. Днешнат беседа е свързана с това преселение на змиорките, които започват да се връщат към Европа, понеже Слънцето е в Телец и Луната ще влезе тази нощ в полунощ в Стрелец и змиорките идват. Следователно, окултните ученици и окултистите знаят, че през годината има едно събиране на много издигнати ученици, които пътуват като змиорките. Къде отиват те? На голямата церемония на Вайзак в Индия, място, което посветените знаят добре. Там се събират всички посветени. В кое време? Всяка година в пълнолуние през май. Днес луната е пълна и сме 14 ден през май, когато след полунощ тя се намира в Стрелец. Всички истински ученици и посветени оставят своите физически тела и се отправят към това място в Индия, за да присъствут на голямата церемония на Вайзак с великите Учители на човечеството. Това, което става там ще знаят само тези, които ще отидат тази вечер и следващите дни. Имам позволение да ви говори за тези неща, макар че е забранено да се говори за това в обикновено време. Тези неща са святи и не са за всички. Великите Учители, които присъстват на тази церемония не се страхуват от нищо, защото този който не може да проникне в царството на съдържанието и смисъла, няма да разбере нищо, даже ако му покажат великите тайни на природата. Той остава свързан с физическото си тяло на Земята. Обратно, който ще разбере , ще се притече на това място. Той ще отиде там, където Великите Учители ще раздават безсмъртна храна, двете риби и петте хляба. Какво значи следващото съотношение? Бройте 75 градуса източна дължина и 30 градуса северна ширина. Това са Хималаите, Агарта, където става церемонията Вайзак. Бройте 75 градуса западна дължина и 30 градуса северна ширина, това е мястото където змиорките хвърлят хайвера си и благоприятното място за образуване на облачните маси. Тези две точки имат известно съотношение. Агарта, събранието на възвишените същества, които образуват магнетични и електрически течения, които излъчвайки се от града на Посветените ще се съсредоточат в това събрание на Антлантическия океан. Помислете върху това необикновено съотношение между учениците и змиорките, които представляват истински ученици, понеже те са риби от същия вид като тях. Между хората съществуват “змиорки”, т.е. хора по-издигнати от другите, които знаят къде да отидат. Учениците-риби знаят, че трябва да отидат на 75 градуса западна дължина и 30 градуса северна ширина. Тук могат да научат много неща. Рибите снасят хайвера си там. Има милиарди рождения. В Агарта също има, но за чувствата и мислите. Човешките змиорки снасят топли мисли и чувства, за да населят целия свят. Ако изучаваме атмосферата, ще намерим същото чудо. Облаците пътуват в широчината, а змиорките в дълбочината на океана, там където теченията са урегулирани, далеч от повърхността на Земята във водите. Също и учениците обичат да се издигат високо в атмосферата, за да стигнат стабилни пластове, където царува едно голямо спокойствие. Всичко това е подобно, но движенията стават в противоположни посоки от двете страни на Гринуичкия меридиан. Човешките змиорки се отправят през май, а змиорките риби се отправят през октомври, ноември протовоположния месец. Тяхното връщане става, когато учениците бързат към Хималаите. Това не е случайност. Ако разбираме много неща и мислим по този въпрос, ще намерим много чудеса. Казах ви да забележите, че в природата много неща са разпръснати външно и че трябва да ги съединим. Когато имаме кислород и водород не е достатъчно за да имаме вода. Трябва да ги съединим. Кислородът е мъжкия, а водородът е женския. Кислородът е нашия ум, а водородът сърцето. Изучаваме много факти, всички науки и всички философии. Ние разбираме отлично тези факти, знаем всички морални предписания, всички истински пътища, но когато трябва да изпълним, да приложим това явява се у нас едно разтягане между ума и сърцето. Умът знае едно, но сърцето чувства друго. Тази двойственост съществува в нас, в обществото, в народите, навсякъде, където е човека. Нашите сърца не са свързани с умовете ни. Водородът не е съединен с кислорода у нас. Следователно, нямаме вода и сме сухи. Утрешните ученици ще разберат това и ще съединят ума и сърцето, за да образуват вода в човека. Защото без това ние сме сухи т.е. лишени от любов. Всички нервни болести идват от това разтягане, например неврастенията. Тя се причинява от липсата на вода в нервната мрежа, не физическа вода, защото има още вода астрална, ментална и духовна. Това изсъхване предизвиква свиване на нервите и човекът става неврастеник, има нужда от вода. Ще дойде време, когато нашите ум и сърце ще бъдат съединени и ще работят заедно. Това значи, че трябва първо да изпълним това, което знаем и второ да чувстваме според това, което ни диктува нашата съвест. Ние знаем много за небесния живот и за ангелите, но чувстваме обратно. Тази двойственост поражда всички болести, всички мъчнотии и недоволства. Водата символизира съединението между ума и сърцето. Навсякъде в природата нещата са разпръснати и трябва да се съединят. Вие знаете сега, че змиорките отговарят на един естествен закон, а също издигнатите ученици често несъзнателно привлечени към Агарта, където има един вид магнетизъм, който упражнява своето действие върху чистите души. Вие трябва да разберете, че оста която свързва Хималаите със Сарагосово море е оста на Исус Христос. Тя е тази на Рибите и Дева, върху която всички посветени постигат раждането на върховното Аз у тях. Посветените отиват в тези места, за да ядат петте хляба и двете риби, за да дадат възможност да се роди у тях божественият принцип, Исус Христос. Един ден всички човешки змиорки ще се отправят към това светло място, поканени от това привличане, тази светлина и тази чистота, коит живеят там. Може би между вас тази вечер някои души ще отидат там, ще видят да стават чудеса и ще научат много неща. Досега съмнението нищо не ни донесе. То създаде двойственост у нас, истинска смърт. Понеже съмнението, критиката и ненавистта създават у нас разлъчване между нашата душа и Всемира, което разрушава живота и пречи на издигането. Ако човек познаваше опасностите, които носи съмнението, би го отхвърлил веднага от себе си и би му казал: ти си моя вечен неприятел, ти ми пречиш да разбера тайните на природата. Отсега няма да те слушам вече и няма да следвам твоите съвети. Отсега няма да бъда недоверчив, за да проверя дали истината съществува или не. Ти казваш, че това е фалшиво, глупаво и безполезно, но аз зная, че ти си съмнението и че си най-лошия от учителите. Обърнете внимание на едно нещо, по важно от това, което ви казах. Исус Христос и апостолите говорят за двете риби, петте хляба и 5000 души. Ние знаем, че техните думи са измерени. Изучете човека анатомически. Това не може да стане, понеже знаем единични неща. Трябва да се обърнем към физиологията, понеже тя изучава функциите, връзките, които съществуват между отделните органи. Това е второто изучаване. После трябва едно трето изучаване, психологическото изучаване, което обяснява ред по-издигнати факти. Това е третия свят. Значи, има три области: анатомията която е описание на света.Това е астрономията, която класира телата като комети, планети, слънца, неболи. Второ астрологията, която обяснява връзките между звездите, влиянията и състоянията на живот, който те проявяват т.е тя е физиологията на света. Трето, кабалата е психологията на света. Да се опитаме да изучим анатомията на човешкото същество. Да се опитаме да потърсим къде се намират у него Риби и Дева. Според астрологията Дева се намира в слънчевия възел, а Рибите са свързани с краката. Краката и слънчевия възел са съединени помежду си. Те представляват оста на Исус Христос. Ако изучаваме слънчевия възел, ще открием чудни работи. Симпатичната нервна система е съставена от много възли и жлези. Тя има три чифта жлези на нивото на врата и в основата на мозъка. Има 12 чифта възли свързани с гръбначния стълб и белия дроб, 4 чифта свързани със стомаха и 4 чифта във вътрешните органи. Първите три чифта са наречени от науката мозъчни жлези. Дванадесетте чифта се казват гръбначни жлези и т.н. Виждате, че има общо 23 чифта жлези. Това не е случайно, ще ви обясня това по-късно. Има известна връзка между симпатичната нервна система и сърцето. Първите три чифта жлези са символи на духовния свят, на кабалата. Следващите 12 са астрологичния свят, природата. Четирите са елементи на алхимиците, а следващите са отражение на материята в ада. Това, което ни интересува е, че Дева управлява слънчевия възел. Той прилича на знака на Слънцето. Под него се намират две жлези, които имат форма на риби. Освен това има 5 жлези в слънчевия възел. Те представляват 5-те хляба. Така намираме 5-те хляба и двете риби. Може да ви се вижда чудно това, но е така. Има една мъжка и една женска риба, свързани помежду си. Казах ви, че женските змиорки живеят в реките, блатата и езерата, докато мъжките остават по бреговете на големите реки. Но един ден, когато Слънцето влиза в съзвездието Стрелец, женските и мъжките се събират в Сарагосово море, за да хвърлят хайвера си. Този отделен живот и това събиране са необикновени. В слънчевия възел двете риби са символ на Луната. Затова науката ги нарича полушария, но тя не знае защо те са там. Исус Христос е напуснал Палестина, чиято ширина е 30 градуса за да отиде в Хималаите, да яде божествената храна и да научи всичко, което има в човешката природа. Той беше готов да познае великите тайни, които са в оста Риби-Дева. Той останал дълго време да учи в Агарга и на 30 години се върнал в Палестина, за да нахрани хората с 5-те хляба и двете риби, но те не бяха физически риби. Вие знаете, че детето в утробата на майката е свързано с нея чрез един кордон и така се храни. При раждането се реже тази връзка, която излиза от пъпа му и го свързва с майката, която представлява Девата или Природата. Когато кордонът е прерязан, съществува един друг невидим, който свързва детето непосредствено с пъпа на девствената природа, на Всемира, който го храни /сребърната нишка/. Този, който разруши тази връзка ще умре, защото няма откъде да се храни. Чрез слънчевия възел този кордон крепи съществото. Чрез този орган, който е Дева според астрологията, който наистина е природата. Защо има две риби в слънчевия възел и защо са поставени така? Този, който знае да си служи с тях може да пътува в пространството, защото човек не може да го направи, ако не е свободен, ако не е развил двете риби и петте хляба, които са петте добродетели: доброта, справедливост, любов, мъдрост и истина. Меркурий, това е детето, което е донесло 2-те риби и 5-те хляба. После тълпата се нахранила. Тълпата, това са всички клетки, които съставляват физическото ни тяло и които всеки ден се хранят с 5-те хляба и 2-те риби от Слънчевия възел. Защото, ако той не работи добре и не разпределя божествената храна, всички наши клетки ще гладуват и ще умрат. Кой храни тази тълпа от 5000 души, този народ от клетки? Това е слънчевият възел, Девата. Това е Синът, върховната съвест и интуицията, която се ражда в Дева. Този, който не разбира тези неща, няма интуиция, няма любов, няма светлина, няма в себе си новородения Исус. Затова не може да храни тълпата в него и тя е гладна. Днес, макар че притежаваме 2-те риби и 5-те хляба в слънчевия възел, се храним само физически, понеже върховната съвест, Исус Христос т.е. интуицията, тази светлина и тази божествена любов още не е родена в нас. Тогава търсим някой, който да ни храни. Как едно същество може да храни всички хора? Да предположим, че ние сме 5000-те души, събрани тук тази вечер и вие чакате да ви нахрахя с 5-те хляба и 2-те риби. Как трябва да постъпя? Аз мога да ви кажа как всеки един от вас би могъл да се храни всеки ден посредством своя слънчев възел. Аз ви дадох физическа храна. Утре вие ще искате още, но ако ви дам начина сами да черпите от неизчерпаемия източник на живота, вашата жажда ще бъде утолена. Много просто е и много лесно. Трябва само човек да го знае и да го иска, защото много пъти човек знае, но не иска. Никой, който не е чист, не може да проникне в Агарта. С чистота в действия, в храна, в чувства и мисли може да се влезе там. Когато човек си пречисти краката, ще има връзка със слънчевия възел и двете риби. Човек ще може да пътува, да предчувства бъдещи събития и да храни всичките тези клетки. Тогава всички ще са доволни. Ще останат 12 кошници, пълни с трохи за другите и за животните. Това ще стане чрез любов и чистота, чрез Рибите и Дева, които свързани в християнската ос. Защо Христос предствлява тази и защо е бил разпнат? За да разберем, трябва да гледаме Зодиака. Той дойде за да нахрани човечеството, за да изява чистотата, любовта и мъдростта, както в оста Риби–Дева, онзи 6-ти и 12-ти домове. Този е същият, който понесе всички мъчнотии. Исус лекуваше болните си с чистотата си, казвайки: само с пост и молитва вие можете да изгоните дявола и да заповядвате на духовете. Той гонеше дявола и лошите духове, които напускаха болните по негова заповед, влизаха в душите на фарисеите и садукеите да си отмъстят на тях. Понеже тези демони биха искали да останат в болните, които бяха грешни същества и които ги хранеха много добре. Христос като ги пъдеше, трябваше да плати дълговете на тези болни. Ето в какво се състои жертвата на Христос. Той трябваше с всичките си сили да плати бягството на тези лоши духове от болните и влизането им в садукеите и фарисеите. Той знаеше, че ще страда и ще бъде разпнат. В 12-ти дом го срещна Юда. Той го чакаше и казваше, че трябва да бъде предаден. Исус знаеше, че в 12-ти дом на Рибите някой трябваше да го предаде. Юда беше колективно същество и неговата роля беше необходима. Жертвата на Христос беше като невинен да даде на хората тази свобода, тази мъдрост и тази светлина, които текат през Дева и което го задължаваше да страда в Риби. Ние сега ядем риби без да знаем причината. Ще ви говоря за това един ден. За да свърша, ще ви кажа, че човек не може да разбере истината, Евангелието, нито тайните на природата, ако не е действително чист. Ако не яде чиста храна, ако не пие чисти питиета, ако няма чисти чувства, ако не мисли за чисти неща и ако няма чисти постъпки. Каквото да казва този, който не живее с тези неща, всички инициативи за него са закрити. Той ще чука и ще плаче напразно. Всички врати ще останат затворени. Можем да ги отворим като имаме връзка между нашите мисли и чувства. Трябва да проверим, че действително е така. Как? Учителят ви отговаря само с книгата “В царството на живата природа”. Ще приведа едно доказателство от Стария завет. Един от еврейските пророци, Езекийл, видя една нива покрита със сухи кости. Господ попита пророка: могат ли да оживеят тези кости? Пророкът отговори: могат Господи, ако ти поискаш. И тогава Господ каза на пророка: пророкувай върху тези кости и им кажи да се съберат! Пророкът направи както му беше заповядано и забеляза, че те почнаха да се съединяват, да се покриват с месо и кожа и да вземат човешки образ. Тогава Господ каза на пророка: пророкувай сега да дойде Духа. И когато пророкът каза тези могъщи думи за Духа, според както му беше заповядано, той видя това множество да стане. Съвременното човечество прилича на тези сухи кости. Те са разпръснати по цялата повърхност на Земята, без никаква вътрешна връзка. И сега Господ иска от пророка отново да съживи тези сухи кости, за да се почувства човечеството отново като едно. Всички ще станат на краката си и ще познаят, че са изпратени да бъдат свободни, да служат и работят за великото благо на всички.

Вечерна беседа от Учителя на 14.05.1938 г.

И малко продължение:

Слънцето - the Sun, почитано и изобразявано 10 000 години преди Христа, изгрява всеки ден, избавя от тъмнината и студа, внася светлината, без него не би имало живот

Зодиакът - едно от най-старите концептуални изображения в човешката история; свързан е със Слънцето, което преминава през 12-те съзведия през годината; свързан с 12-те месеца, 4-те сезона, слънцестоенето, равноденствията

Слънцето представя Незнайния Творец, Бог или иначе казано: The God's Sun = The God's Son

Хор - Horus, 3000 г. пр. Хр., египетският бог на Слънцето;
Horizon = Horus Has Risen; Hours = Horus
Sunset = Horus vs. Set
Сет - Set, олицетворение на тъмнината; борбата между Хор и Сет представя изгрева, когато всяка сутрин Хор побеждава Сет и залеза, когато всяка вечер Сет побеждава Хор

Дуализмът на борбата между светлината и тъмнината, доброто и злото е най-вездесъщият символ в митологията

В общи линии, историята за Хор е следната:
Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мария.
Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител.
На 12 години бил учител на заблудени деца.
На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач.
Хор имал 12 ученика/последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода.
Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината", "Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други.
След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал.
Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура.

Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври.
Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал.

Кришна от Индия, роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му.
Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва.

Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино.
Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог", "Алфа-та и Омега-та" и мн. др.
И след смъртта си възкръсва.

Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври.
Има 12 последователи и върши чудеса.
След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва.
Също е наричан "Истината", "Светлината" и много други.
Интересното е, че свещеният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/.

Фактически, става дума че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии.

Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем.
Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима влъхви, за да открият и се поклонят на новия месия.
На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач.
Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви.
Познат е още като "Кралят на кралете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други.
След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето.

Преди всичко, рождената последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Колана на Орион". Трите ярки звезди в "Колана на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена - Три Краля. И Тримата Крале, и най-ярката звезда Сириус, всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето.

Дева Мария е съзвездието ДЕВА (Virgo), също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за астрологическия знак Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира или майката на Буда - Мая, започват с буквата M. Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба" и представянето на ДЕВА е девственица, която държи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА, място в небето - не на земята.

Има и други много интересни феномени, които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и краят на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процеса на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца.
И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо:
Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин:
Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление. Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици /последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Исус е Слънцето, с което те пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години.

Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго. Да се върнем на Кръста от Зодиака, символизиращ живота на Слънцето. Това не е било просто художествено изражение или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Съкратеният вид на този символ изглеждал като християнски кръст, с окръжност около пресичането на хоризонатал и вертикала. Това не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. Ето защо Исус, в ранното култово изкуство винаги е показван с глава в кръст. Като Исус Слънце. Синът на Бог, светлината на света, възкръсналия спасител, който ще се върне пак, както го прави всяка сутрин, със славата на Бог: "За да даде светлината на познание за величието на Бог", който ни предпазва отново от злото на тъмнината, като се ражда всяка сутрин, и може да бъде видян как идва в облаците, високо в небето с короната му от тръни или слънчеви лъчи.

И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феномена, прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години (всъщност 2160, защото сумата от цифрите е 9, а 9 есимвол на край, завършек) изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептене под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/, тъй като съзвездията вървят в обратна посока а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година и древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. И от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ.

Извадка от филма Zeitgeist - Духът на Времето